Визуалното мислене – спящият творец във всеки от нас

Светла Тодорова

Тази тема ни връща към една изначална идея за общуването - чрез образи. Тя поставя изразяването на по-различно ниво, провокирайки креативността, както и смелостта да се експериментира. Дали сме готови да положим малко усилие, за да направим общуването си по-интересно, а може би и по-ефективно?

Защо си струва да умеем да илюстрираме нашите мисли и идеи?

Повечето от идеите, концепциите, каузите, с които всеки ден се срещаме, имат абстрактен характер. Налага ни се да представяме и да представяме убедително пред другите процеси, взаимовръзки, комплексни констелации. Много често думите не са достатъчни – нуждаем се от лесен начин да онагледяваме спонтанно и без усилия нашите мисли и идеи.

Езикът на образите е универсален, древен език. В историята на човечеството той далеч предхожда създаването на писмеността. Може дори да се каже, че визуалният език е в гените ни – всеки един от нас като дете се е научил първо да разбира визуалния език и едва по-късно – да разчита и изписва буквените знаци.

Като че ли е крайно време да си припомним този така естествен начин на изразяване. От моя гледна точка, съществуват няколко предизвикателства по пътя към овладяването на умението да илюстрираме нашите мисли.

Предизвикателство № 1:

Ние сме свикнали да се изразяваме предимно вербално
1

От нас ежедневно се очаква, очаквало се е и ще се очаква да се изразяваме вербално, т.е. с думи. В училище беше много по-важно да пишем, отколкото да рисуваме добре. Със сигурност умението да пишеш, да се изразяваш с думи е много ценно. Повечето от нас могат доста разумно да аргументират позицията си в няколко изречения писмен или устен текст.

Проблемът е, че сякаш сме забравили, че има и друг, изключително изразителен, универсален език – този на образите.

За да се научиш да илюстрираш мисълта си се изискват малко упражнения, известна доза упоритост и много смелост. Смелост да излезеш извън зоната си на комфорт. Смелост да понесеш провала на първите опити.

Предизвикателство № 2:

Срам!!!
2

Интересно е, че някои психолози на ранното развите наричат “фундаментална стъпка” в индивидуалното развитие на човека момента, в който той, като бебе на възраст 6-7 месеца, за първи път е размазал кашата по масата. Т.е. започнал е да осъзнава, че с действията си може да остави трайна следа в заобикалящата го среда. Това са всъщност и първите опити на човек да се изразява с образи. Само че точно това е моментът, в който се намесва и “нормата”. Не е социално приемливо да размазваме храната по масата. Не е социално приемливо да рисуваме по стените. Не е социално приемливо конят, който сме нарисували, да е зелен и на всичкото отгоре да прилича на динозавър.

Повечето възрастни са убедени, че е ужасно важно конят, който детето е нарисувало, да прилича на истински кон. Не ни интересува как то го вижда или как иска да го види. Крайният резултат става по-важен от процеса. Отъждествяваме умението да копираш реалността с таланта. И така, преживяване след преживяване, обикновено най-късно до 7-8 годишна възраст, благодарение на обратната връзка на средата, всеки от нас вече “знае” дали може да рисува или не.

Всъщност, става дума за т.нар. органичаващи вярвания, които с времето, обикновено заради коментарите на иначе добронамерени родители и преподаватели, стават неизменна част от представата на всеки от нас за себе си: “Аз не мога да рисувам”, “Аз не мога да пея”, “Аз не мога да танцувам”. За съжаление, списъкът може да бъде доста дълъг.

Тези ограничаващи вярвания много често са повод да изпитваме чувство на срам – например ако трябва да покажем на другите нещо, което сме нарисували.

За сравнение: нека си представим как би реагирало едно 4-годишно дете на молба да покаже рисунката си. Малко са децата на тази възраст, които не биха я демонстрирали с гордост на всеки, който иска (или не иска) да я види.

Предизвикателство № 3:

Но аз просто не мога да рисувам!
3

Строго погледнато, умението да пишеш ръкописно е далеч по-сложен процес от рисуването на елементарни образи. Т.е. ако умеем да пишем ръкописно, значи ще можем и да изразим мисълта си с елементарни илюстрации. Просто ни липсва опит. Помислете си само колко време сме прекарали в училище в изписване на ченгелчета и букви.

Темата е изключително важна за мен, защото вярвам, че умението да рисуваш своите мисли е един от хилядите начини да се свържеш с живата, виталната част, с най-доброто в теб.

За контакт:
Светла Тодорова
svetla@mosaic.bg