Движението – смисъл, възможности, съзнателност

Йорданка Иванчева

Един задълбочен поглед върху движението в ежедневието ни, нашето разбиране за това как то влияе на нас и на околните, и приложението му в сугестопедичните курсове от преподавателя към курсистите. Авторката изхожда от един по-глобален контекст, за да стигне до конкретни съвети от Учителя Петър Дънов. Наблегнато е на движението на крайниците като физически израз на нашата воля. А тя от своя страна е този незаменим елемент, с който Умът и Сърцето реализират неограничения си потенциал.


„Животът е движение.
Движението е здраве.
Здравето е богатство.“ 
– надпис, издълбан в камък край изворче във Витоша.

1

Всичко в природата се движи. Водата се движи. Въздухът се движи. Животните се движат. И растенията се движат – пускат корени надолу, пускат стъбло нагоре. Обръщат се към слънцето. Някои цветя вечер се затварят, а сутрин разтварят цветовете си. И планините се движат – земните пластове се движат. Планини се издигат или пък се смаляват. Земни маси потъват или изплуват. Планетите, звездите – и те се движат, при това без да се сблъскват в продължение на милиони и милиарди години. Как става така? Много просто, ще кажете – движението им се определя по точно определени закони. А откъде са се взели тези закони? Човек ли ги е измислил, човек ли ги управлява? Как знае малкото семенце да пусне корени надолу и стъбло нагоре? Значи, в природата съществува една велика разумност, която организира цялото това движение. Затова всички тези движения, които излизат от Природата, можем да ги определим като разумни.

Движението е много съществено за нашето здраве, за нашето развитие като цяло и като част от това цяло, за нашата умствена дейност. Чрез нашите съзнателни разумни движения, ние бихме могли да повлияем положително както на себе си, така и на нашите курсисти, и на другите въобще. В един пълноценен учебен процес е необходимо да ангажираме цялостното човешко същество – не само ума, не само ума и емоциите, но и волята. Именно волята ангажираме чрез движението.

Добре е да сме будни за движенията, които правим, да самоизследваме смисъла на всяко движение и да избягваме безмислените или неразумни движения. Добре е да се стремим към красиви, леки, пластични движения, които да предаваме и на нашите курсисти.

„Използвай ума си и следвай сърцето си“, казва проф. Лозанов. Бих допълнила: калявай волята си. Защото без воля един брилянтен ум и едно добро сърце може и да залинеят. За да се свърши работата, трябва воля. Да надникнем в живота на един велик ум с голямо сърце – Проф. д-р Лозанов – трудностите се изпречват на пътя му още от ранно детство. Едва на 2 години и половина загубва майка си – човека, от когото детето има най-голяма нужда.

По-късно идват и трудностите при разработването и утвърждаването на сугестологията. В едно интервю за в. „24 Часа“ от 10.01.2012 г. Проф. д-р Лозанов споделя:

Бяха тежки години. Някои се опитаха да представят моята наука като излишна, като боклук. Имаше остри критики и отрицание. Много години трябваше да се боря да доказвам, че не съм мошеник.“

Изпитанията го следват през целия му живот. Малко след като е признат за класик в образованието, бива изолиран от международната научна сцена заради политическо непокорство. Ако този велик ум с голямо сърце нямаше и удивителна воля, дали бихме имали сугестология и сугестопедия днес? Ако Моцарт и Бетовен нямаха волята да преминат през трудностите, мизерията, повратностите в живота си, дали щяхме да се радваме на такава удивителна музика? Трудностите изпитват нашата воля. И я каляват. Воля се иска да устоим, да продължим напред – там, накъдето ни води сърцето.

Физическият израз на нашата воля, това е физическото тяло и физическото движение. Ако главата е израз на нашия ум, а сърцето или корпуса – на чувствата, то ръцете и краката (крайниците) са израз на нашата воля. Волята се изразява и в нашите постъпки. „По-стъпка“. Замисляли ли сте се за смисълът на тази дума? Тя съдържа думата „стъпка“ (ама по-така – може би по-добра стъпка – по-стъпка). Стъпката правим с краката. Ето пак връзката с волята. И така, когато включим ръцете и краката докато четем или пеем, ние активираме волята. А когато са активни главата (ума), сърцето/корпуса (чувствата) и крайниците (волята), тогава в процеса участва целия човек. Тогава имаме един пълноценен процес.

Аз не се съмнявам, че всички вие използвате движението в сугестопедичния учебен процес. Не се съмнявам, че всички ценят движението и всеки за себе си е открил ползата от него. Сега бих искала да разгледаме движението в малко по-голяма дълбочина, да видим защо то е толкова важно, как можем да го използваме и какво влияние имат нашите собствени движения върху нас, а и върху другите.

Има много съществени връзки между движението и умствената дейност и между движението и емоционалния тонус. Ето например няколко „възможни ефекта, които се получават върху мозъка при физически упражнения:

2

  • [увеличава се] потокът на кръв и кислород към мозъка
  • [увеличава се] растежния фактор, който спомага за създаване на нови нервни клетки
  • [увеличават се] химическите вещества в мозъка, [които подпомагат] познавателната способност — допамин, глутамат, серотонин и норепинефрин.“
  • подобряват се възприятията, мисленето, паметта и вниманието
  • подобрява се умствената работоспособност, самочувствието и настроението.

Тук се имат пред вид физически упражнения, гимнастика, но дори малките движения имат голям смисъл. Те биха могли да разведрят курсистите и ако лицата им са добили умислен вид, да им върнат усмивките.

Всеки един от нас като сугестопед има огромно влияние върху курсистите си. Нашето душевно състояние оказва влияние върху хармонията в групата. Нашите мисли и чувства влияят на всеки един от курсистите, както и на групата като цяло. Ако нещо ни тревожи, не сме разположени по някаква причина, веднага ще забележим дисхармония в групата, макар че външно се стремим да бъдем ведри и засмени. И обратно, ако имаме ведро настроение и сме добре разположени, групата лесно се хармонизира. Нашата вътрешна хармония хармонизира хората около нас, а може би не само тези непосредствено до нас. И обратно, нашата дисхармония внася дисхармония у другите. Защото всички ние сме едно. Всички сме част от едно цяло, от един общ организъм. Ето защо е необходимо непрекъснато да работим върху себе си.

3

Нашето влияние върху хората, с които работим, ни поставя в една доста отговорна позиция за нашата лична душевна хигиена. Т.е. не е достатъчно преподавателят да е само външно, физически чист и спретнат, необходимо е да поддържа и душевна хигиена, душевна чистота. Какво имам пред вид – необходимо е да държим в себе си чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Когато ни навести някое криво чувство, криво желание или крива мисъл, да можем да ги трансформираме и да възстановим нашето равновесие. В това отношение движенията биха могли да са ни от голяма полза.

Добре е да разгледаме движенията като нещо повече от едно чисто физическо проявление или действие на тялото ни. Необходимо е да бъдем по-осъзнати за смисъла на движенията, които извършваме ние самите.

4

В тази връзка бих искала да споделя с вас частица от едно много ценно познание, с което ние, българите, имаме щастието да разполагаме на родния си български език; едно съвременно духовно познание – от настоящата епоха. Това е частица от духовното учение на Учителя Петър Дънов – някои мисли и насоки по отношение на нашите движения.

„Дето има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква.“

„Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима, духовна страна.“

5

Има движения съзнателни и несъзнателни. Когато се отронва парче скала и се търкаля надолу по склона, това движение е механично, несъзнателно. Когато обаче един турист ходи в планината, неговото движение е съзнателно – той се движи по определен маршрут.

Експеримент:

6

Какво става, когато се качим на върха на планината? – 3 доброволци с гръб един към друг – какво движение бихте направили, когато изкачите върха?

А когато отидете на брега на морето и вълните галят краката ви?

Защо поставяте така ръцете си? Какъв смислъл влагате в това движение? Защо ръцете са свити в юмрук? Защо пръстите са отворени? Защо не са събрани заедно?

7 8

„Обикновено човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“

„Неволните, несъзнателните движения са извън човешкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по носа, зад ухото, някъде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тези движения, той напразно иждивява (изразходва) енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помогнат при много трудни моменти в живота.“

9

„Много неща има още, които хората не знаят. За пример, че те правят различни движения, без да разбират тяхното значение. Те се почесват тук-там по главата, без да съзнават, че си причиняват пакости. Има случай, когато човек бутне някой център на главата си и с това разваля настроението си. След това бутне друг център, с което внася разположение на духа си. Кой център е бутнал, как е станало това, и той не знае.“

„Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват. Докосне ли се до тях, без да иска, човек произвежда експлозия в себе си. Избягвайте несъзнателните, безразборни движения и вървете към съзнателни и разумни.“
„Всяко движение, което правите, трябва да знаете, защо го правите. Защо трябва да се почешете; или защо трябва да си кръстосате ръцете.“

„Всички животни – от най-малките до най-големите, всички хора правят движения, по които се отличават. Аз наричам тези движение съзнателни, органически, за разлика от несъзнателните, т. е. от механическите движения.“

„Като става сутрин от сън, човек трябва да отдаде известно внимание и грижи на тялото си, на движенията си, които прави. От тях именно, зависи успехът или неуспеха на работата му през целия ден.“

Сутрешното протягане много прилича на движението, което правим на върха на планината. И все пак, не са еднакви. Защо се протягаме със свити юмруци? Защо пръстите са затворени? (изтегляме, обтягаме хубаво ръцете – юмрукът помага. Но добре е да отворим ръцете и както на върха на планината – да има обмен с природата. После, как ще стъпим на пода – с кой крак ще стъпим първо, с кой крак ще направим първата крачка? Замисляме ли се за тези неща?

„Всяко движение, което правите, има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте как се отразяват върху вас, какви състояния произвеждат. Някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои – неприятно. Следете тези движения и ги изучавайте.“

„Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля. Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба.“

„Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите, защо правите това движение, какво целите с него и т. н.“

10

„Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени… Наблюдавайте малките деца до 6 – 7 годишна възраст, движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 – 14 годишна възраст техните движения стават изкуствени. Вследствие спирането на тези движения, у нас се зараждат разните болести.“

Естествените движения са разумни и красиви. Отклони ли се от естествения живот, човек започва да губи красотата и пластичността на движенията.“

„Бъди свободен в движенията си. При всяко свободно движение човек изразходва два пъти по-малко енергия.“

„Всяко движение е на мястото си само тогава, когато е в съгласие със законите на Природата. Ще правиш движения, които са приятни, сами да сте доволни от тях. Като направиш едно естествено движение, съгласувано със законите на Природата, ти ще почувстваш голяма приятност в себе си. Като направиш едно неестествено движение, ще почувствуваш като че ли те прерязват с нож.“

11

„Стремете се към красиви движения, към красиви линии, които се отразяват здравословно върху човека. Като изучавате красивите линии и движения, вие се свързвате с духовния свят, с мисълта и чувствата на духовните същества.“
Сега, кои движения са разумни и кои – неразумни?

„Като правите движения, трябва да обръщате внимание на това, дали те са разумни или не. Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всички частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие.“

„Всяко движение, което правите, трябва да бъде разумно, да има смисъл.“

„Всяко движение им смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейния език. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат.“

Сега нека разгледаме един пример.

Когато човек е в трудна ситуация, когато се стреми да разреши труден въпрос — как изглежда, какво движение прави? Често си потрива челото. Дали е случайно това? Защо не си почесва корема, например? В горната част на челото, там където започва косата, там се намира центъра на Мъдростта. Значи когато човек докосва челото, той се свързва с Мъдростта на вселената, търси помощ оттам. Ако докосваме този център съзнателно и внимателно, леко, ние правим връзка с Мъдростта и можем да разрешим правилно въпроса.)

Сега ви предлагам да направим едно упражнение за концентрация. Представете си, че имате един бутон в центъра на челото. Този бутон реагира на допир, т.е. не е необходимо да натискаме. С показалеца на дясната си ръка докосваме този бутон в центъра на челото. Задържаме 1 минута.

Това упражнение можем да го правим и мислено, пак ще свърши работа. Това движение бихме могли да го включим при четенето на текста в сугестопедичните езикови курсове например – когато прочитаме дума или израз в черно, докосваме леко центъра на челото. Това би се отразило добре на концентрацията на курсистите.

„УПРАЖНЕНИЕ ЗА УСИЛВАНЕ НА ПАМЕТТА:

Онези, на които паметта е слаба, ще правят упражнението в продължение на един месец. Ще турите ръцете си на кръста. След това ще вдигнете десния си крак и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на същия крак. През това време ще стоите само на левия крак. После ще свалите крака си и ще направите същото упражнение с левия крак. Така ще правите ту с десния, ту с левия крак в продължение на десет минути, това упражнение развива стабилност, устойчивост на организма, а също така оказва влияние и на паметта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно.“

Това упражнение може да се използва и при четенето на текста по време на разработката – от 1 черна дума или израз до следващите – на единия крак, после сменяме краката. Изобщо упражненията за равновесие ги считам за много важни, тъй като да постигнем равновесие е основна задача на човека. Животните ходят на 4 крака, а човекът има по-трудна задача – да пази равновесие на 2 крака. И така, трябва да пазим равновесие на физическо ниво, по отношение на чувствата и на умствено ниво. И тъй като всичко в нашия организъм е свързано, физическите упражнения за равновесие биха могли да повлияят положително и равновесието на чувствата, и на мислите. Всеки може да направи своите опити.

„ЗА ДА ПОМНИШ:

Хвани горната фаланга на палеца на лявата си ръка и кажи: помни, че утре сутринта трябва да стана рано, да отида там, дето съм обещал. Ще ме събудиш рано, да не закъснея. После хвани горната фаланга на десния палец и кажи, същото. Най-после кажи и на себе си, че си обещал да отидеш някъде.“

Да се върнем отново към съветите на Учителя Петър Дънов.

„На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония.”

“На човека се препоръчва чист, хармоничен живот, който се придружава с ритмични и правилни движения.”

“Движенията биват хармонични и дисхармонични. За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармонични движения.”

“Никога не трябва да правите резки движения, но плавни, хармонични трябва да бъдат движенията ви.”

“Който много бърза, назад остава…”

“Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Както хармоничните движения влияят върху хората и ги повдигат, така и дисхармоничните им въздействат и понижават настроението им.”

„Ако си неразположен

<>pСлед речта, която си държал, [или след концертен сеанс] пипни всичките си пръсти на лявата си ръка един по един с пръстите си на дясната ръка. Пипайте всеки пръст от основата му до върха. Съберете пръстите си на лявата ръка в едно, също и пръстите си на дясната си ръка. Изнесете ръцете напред успоредно и ги допрете с дланите си. Направете това упражнение три пъти. Когато сте неразположен правете това упражнение да видите какъв резултат ще имате.“

„При изкушение и лоши мисли:

Когато иска да хване една от овцете си, овчарят си служи с кука, тя крие някакъв смисъл в себе си. На същото основание, когато се намирате пред изкушение, извадете показалеца си навън и започнете да го свивате и изправяте. Така вие хващате изкушението и го обезсилвате. Устойчивостта на човека зависи от правилното свиване и изправяне на показалеца.

Като знаете значението на показалеца, научете се да го свивате и изправяте при всяка лоша мисъл, която дойде в ума ви, или при всяко изкушение. Като правите упражнението, изучавайте лошата мисъл, наблюдавайте я и ще видите, че тя прилича на животно, което има желание да ви напакости. Обаче, ако съзнанието ви е будно, тя ще мине и замине край вас, без да ви причини някаква пакост.“

„При затруднение:

Когато сте затруднени и не можете да разреши известен въпрос, изнесете десния крак и дясната ръка напред. Пръстите на ръката да бъдат свити, само показалецът да бъде изправен нагоре и постепенно да го свивате… Който може правилно да свива и изправя показалеца си, всичко може да постигне. Ще свивате и изправяте пръста си 10 – 30 пъти и в това време ще забравите всичко наоколо себе си. Ще се стремите да проникнете в смисъла на свиването и изправянето на показалеца. Няма движение в Природата, което да е лишено от смисъл.“

“Стремете се към хармонични движения на очите, на ръцете, на цялото тяло. Пазете се от дисхармоничните движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек, е хармонично… Децата, докато са още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения.”

“Наблюдавайте движенията си, както и тези на своите близки, за да се предпазите от неправилните и неестествени движения.”

Съществуват електрични и магнетични движения.

„Физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в природата. Чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Засега нашите тела не са физически тонирани: едни от нас са положителни, а други – отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други – повече отрицателно.

Енергиите на магнетизма вървят по криви линии, които се извиват спиралообразно и развиват топлина. До голяма степен нашето здраве се дължи на магнетичните енергии, които текат в организма. Електричните енергии вървят повече по прави линии. Човек трябва да разбира законите, за да може да се справи с излишното количество от електричество и магнетизъм в тялото си. Електричеството и магнетизмът са сили, които действуват отвън. Тези сили взаимно се поляризират, но човек трябва да познава законите, по които те се движат, за да може съзнателно да ги трансформира.”

При електричните движения описваме прави линии, те изразяват мъжкия принцип, активността. Магнетичните движения са плавни криви, те са израз на женския принцип, пасивността. Електричните движения в нашия организъм са свързани с главния мозък, а магнетичните – със симпатичната нервна система и със сърцето.

Петър Дънов говори и за движения за възприемане на светлината, за възприемане на знанието – това са вълнообразните движения – като летенето, движения с ръцете сякаш са криле.

„Когато музиката се съчетае с движението, то е красиво, а когато се съчетае с речта, става още по-красиво.“

12

Видео: открийте за себе си електричните, магнетичните движения и тези за възприемане на светлината.

„Вие трябва не само да се въодушевявате, но и да правите опити, и движенията ви ще станат леки.“

Едно от най-основните ни движения, това е ходенето.

„Как да ходим?

Най-първо е необходимо да възпитаме тялото си, да имаме пластични движения, т. е. като ходим, при всяко едно движение краката ни да стъпват тъй, че да има едно устойчиво движение, да няма клатушкане, несигурност. Като стъпваш, да имаш всичката увереност в краката си.“

„Ходът на човека трябва да бъде ритмичен и с голяма пластика. Срещнете ли човек с такъв ход, вие изпитвате известна приятност. Когато в хода на човека отсъства пластика и ритъм, вие изпитвате неприятност. Има хора, ходът, на които произвежда страх.“

„За да се справи със своите състояния човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпките си. Ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер. Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система. Ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят; ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си. Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си, тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система.“

Untitled

„Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се коригира. – Ама не е ли позволено да ходя както искам? – Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаещ че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват.“

“Ако знае с кой крак да тръгва, човек би избегнал много нещастия в живота си.“

„Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после – с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача.“

„Левият крак например, е царственият крак. Когато иска да разреши някои въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, да го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй, щото, когато тръгвате с някой човек да вършите всякаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете, как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на Мъдростта, а левият – със силите на Любовта. Затова, когато предприемате нещо, което се отнася до Мъдростта ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до Любовта, ще се допитвате до левия си крак.“

„Пръсти или пета?

Питам ви: как трябва да стъпвате при ходенето си, на петата си трябва да стъпвате първо, а после на пръстите, или първо на пръстите, а после на петата? Всичките съвременни хора изобщо стъпват първо на петата после на пръстите, затуй като вървят има едно тропане, вследствие на което гръбначният стълб изпитва едно сътресение, а в задния мозък се усеща едно теглене, поради което всички хора са нервни. По закона на ходенето гръбначният стълб усеща едно голямо сътресение, което някой път ни създава най-големите нещастия. Следователно, на пръстите ще ходиш и ще стъпяш леко и плавно. Няма да ходиш тъй, като някой автомобил, да се тресеш цял. Не, леко трябва да стъпва човек, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи от човешката мисъл. Щом мисълта ти е материалистическа, тъй ще стъпваш с краката си, че цялата земя ще трепери, като ходиш. 
Туй показва, че човек е свързан [повече] с центъра на Земята, отколкото с центъра на Слънцето.“

Съществува един „Свещен танц на живота“, даден от Учителя Петър Дънов. Този танц носи името Паневритмия, което ще рече „висш космичен ритъм“.

Ако изучавате паневритмията, бързо ще откриете, че тя е нещо много по-голямо от танц. Петър Дънов определя паневритмията като наука:

„Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовни и умствени функции на човека.“

„Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия.“

13

Какво представлява самият танц? Паневритмията е комплекс от 30 упражнения, които се играят рано сутрин при изгрев слънце, на открито и чрез които се хармонизираме с разумните сили в природата, с висшия космичен ритъм. Движенията са естествени, взети от природата и се изпълняват в кръг. В центъра на кръга стоят музикантите и певците. Всички движения са разумни и имат дълбок смисъл. Паневритмията има 3 основни компонента – музика, слово и движение, които съставляват едно завършено цяло.

14
15

Бих искала да ви пожелая леки, пластични, естествени, икономични движения! Движения, които внасят хармония, любов и радост във вас и във вашите курсисти, във вашите колеги, в хората, с които общувате въобще. Имайте пред вид, че с вашето съзнателно разумно движение, вие бихте могли да помогнете на някого на другия край на света – някой, за когото може изобщо да нямате идея.

За контакт:
Йорданка Иванчева
danie@mediaedu.bg

Алeксeния Димитрова, Интервю за в. „24 Часа“ от 10.01.2012 г.
Ванина Бодурова, „Път“, http://suggestology.org
Цветанка Куцарова, „Магията на движението“, 13.12.2011г., http://vtarnovo.sdabg.net/zdrave/statia.php?tip=1&id=3
Влияние на физическата активност върху човешкото тяло от 19 .5. 2014г., http://sport.framar.bg
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Учителя Петър Дънов, Съществувание, живот и отношение, МОК, Лекция от 4.III. 1932
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Никола Нинков, Емилия Алексиева, съставители; „Петър Дънов, Книга за здравето“; Астрала, София, 1994
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Трендафила Балдевска, Ангел Керемидчиев – съставители, „Движение и здраве – из словото на Учителя Бениса Дуно (Петър Дънов)“, книга 19
Учителя Петър Дънов, Паневритмия, Издателство „Бяло братство“ 2004