Експеримент в обучението на дете със затруднения в ученето

Ивелина Дусова

В настоящото становище се описва експериментална работа в рамките на половин година с големи прекъсвания с момче на 5 години с ясно изразени затруднения в общуването и ученето. Постигнати са видими резултати за много кратко време чрез концертни сеанси на Моцарт и игри – детето изпитва желание да общува, гордост от постиженията си и готовност да учи.

Моята лекция е свързана с един така наречен от мен експеримент в моята все още кратка практика като сугестопед. Обучена съм да провеждам сугестопедични курсове по чужд език от г-жа Ванина Бодурова и не бих могла да преценя до каква степен бих била полезна на деца с обучителни трудности и вероятно нарушения от аутистичния спектър. Но, въпреки всичко реших, че мога да проверя дали пък не бих била в помощ за едно такова дете, четейки детска литература на класическа музика и провеждайки занимателни дейности с цел активиране на комуникативните умения на детето. Освен това, аз вече имах наблюдение от г-жа Бодурова при работа с майката на едно дете с подобни проблеми през последния етап от моето обучение в София миналата година.

Историята на този, т.нар. експеримент започна през септември 2015 година. Една моя приятелка, адвокатка, и тогава бъдеща курсистка в първия ми сугестопедичен курс ми разказа за нейния племеник, малко момченце на 5 години с определени затруднения в общуването и в изразяването на български език спрямо останалите дечица на неговата възраст в детската градина. Учителките казват, че дето не общува, не иска да разказва, а дори и да се опита не може да направи изречения с повече от 2-3 думи. За последните 2 години детето е наблюдавано от невролог и логопед, но не е диагностицирано. Разбирайки за този проблем ги помолих за среща с детето. То бе много мило и любвеобвилно, но много притеснително, не пожела дори да дойде близо до мен. Разбрахме се в удобен за мен и тях ден да го доведат вкъщи, с любимата си играчка, както и книжка, която обича, за да я прочета по време на сеансите. На 27.09 детенцето дойде вкъщи за първи път, с майка си и леля си. Донесоха книжка с малки стихчета. Детето държеше в ръцете си малка играчка- маймунка. Бях превърнала хола в малка сугестопедична стая – малки възглавнички по земята, играчки, листи за рисуване, моливи, топки, пъзели, лаптоп за музика и малки тонколонки. Предварително знаех, че детето се заслушва в класическа музика и показва интерес към нея. Имах прехвърлен албум на Моцарт с детски изпълнения и те звучаха при влизането им. Детето се приближи с голям интерес към лаптопа и се заслуша. Попитах го дали му харесва и той отговори с кимване положително. Поканих ги да седнат удобно на земята и му предложих да му прочета от книжката. Малката ми дъщеря също беше там – детенцето определено си я хареса и седна до нея с желание. Започнахме сеанса на музика от Моцарт-1 активен сеанс, като четях с определената интонация. Детето беше изключително впечатлено. Усмихваше се и показваше радост през цялото време на сеанса. Усещах, по време на четенето, наблюдавайки го, че започва да се активизира. След приключване на активния сеанс, започнах четене от пасивния сеанс и детенцето започна се движи из стаята и да я изучава. Тръгна си положително настроен и активизиран. Майката и лелята споделиха с мен на следващия ден, че е пожелал да влезе в магазин /преди това не искал да влиза никъде/, спал е много добре и бил сравнително в добро настроение.

На 04.10 отново дойдаха вкъщи- проведохме отново занятие с активен и пасивен сеанс. Детето беше много по-отзивчиво, положително настроено и очакваше с желание срещата ни. Седейки до дъщеря ми по време на активния сеанс с периферното си зрение виждах как я хваща за ръката, стиска я силно и като осъзнае, че прави това се дърпа от нея и й се усмихва, едва ли не в знак на извинение. Беше невероятно мило. По време на пасивния сеанс започна да вмъква по някоя дума, свързана с текста от книжката. След сеанса каза няколко думи в очакване ние да продължим изреченията, опитвайки се да създаде разговор с нас. Всички бяхме наясно, че той дори да играеше сам, да рисуваше или да подреждаше пъзел, чуваше всичко, което ние говорехме и разбираше за какво иде реч. Всички в семейството на детето бяха много развълнувани. Лелята сподели, че на следващия ден детето я разпитвало кога ще има „дело” и защо не е в Карлово. Тя казва, че на детето никога не му е казвано какво прави тя, с какво се занимава. Според нея той е знаел, слушайки ги да си говорят за това преди това и сега тези думи се „отключват” и той започва да ги използва- т.е. наблюдаваме отключване на пасивните знания на детето.

На 11.10 отново се проведе среща. Дъщеря ми не беше вкъщи, но той сам пожела да пусна „моята музика”. По време на активния сеанс детето слушаше с внимание, на пасивния обаче стана по-активен и почти не спря да се движи. Аз продължих с четенето, независимо от неговия интерес. Разбирах, обаче, че той ме слуша. След сеансите отказа да се занимава с нещо определно, но все повече говори и се стараеше да инициира сам някакъв разговор. На следващия ден, лелята се обади за да ми каже, че детето на връщане се е изкачило на една купчина пясък и е извикало само „Аз съм най-добрия, аз мога всичко!” Това е невероятно постижение. Той никога и по никакъв начин не е правил това до този момент. В детската градина учителките казват, че детето вече е много по-общително. Дори го залавят в разни дребни пакости J До този момент, той е стоял само на столчето и не е общувал с никой. Бил е затворен и много пасивен. Сега, само от тези 3 сеанса нещата са корено различни.

На 18.10 също проведохме сеанс. Бяхме у тях. Мисля, че това го разсея, но отново беше любопитен по време на активния сеанс – определено му харесва начинът, по който чета с тази интонация. По време на пасивния сеанс, се катереше на възможно най-високите места в стаята, а след сеансите, беше много развълнуван, приказлив и емоционален.
25.10 – разговор с учителката в детската градина. Според нея детето изостава с 2 години в развитието си. Не вижда коренна промяна, с изключение на това, че детето прави повече бели. Родителите казват, че има напредък. Детето дойде с баща си. Докато бащата беше в стаята детето го гледаше през цялото време, очаквайки одобрение и поощрение. Поговорих с бащата за това.

04.11 – направих това, което винаги сме правили заедно с разказ по картинка. Детето само добавяше изречения към картинката.

Занятията с Наско бяха прекратени за определен период поради контузия на ръката ми, както и заради започване на първия ми курс с възрастни на 17.11.2014г.

03.01.2015г. – срещаме се отново след 2 месеца. Детето е много по-зряло, по-комуникативно, по-отворено към всичко. Виждайки лаптопа ме попита дали пак ще слушаме „онази хубава музика“. Позна тонколоните и обясни за какво служат. Изглежда почти в нормалната си възраст. Четохме непознат текст на класическа музика. Детето беше много спокойно. След пасивния сеанс също. До сега не се е случвало да бъде толкова спокоен и уравновесен.

Отново прекъсване за 2 месеца.

03.03.2015г Детето от вратата ми казва, че трябва да е пусната музиката, която обича да слуша. Четем руска приказка на Моцарт и после на Бах. Говоря с близките. Били са в София при психолог. Психоложката е обяснила, че е необходима работа с логопед и психолог. Има нужда от терапия с музика, нар. “The Listening Program (TLP)”, основаваща се на ритъмната стимулация на мозъка и поддържаща програма с класическа музика. Продължаваме работа по 2 пъти седмично. Детето е изключително контактно. Разказва кратки ежедневни случки. Все още не може да задържи вниманието си върху определена дейност повече от 3-5 минути.

Преминах обучение по програма „TLP” и за лицензиран консултант. Оказа се, че тази амереканска програма е разработена на основата на проучванията и изследователската работа на проф. Лозанов.

Детето в момента посещава логопед и психолог в гр.Карлово по европейска програма за безплатно консултиране и работа с деца с проблеми. Предстои работа с детето от есента, когато ще приключи настоящата програма.

За контакт:
Ивелина Дусова
dusova@abv.bg