Инициация, сугестопедия и ние

Ценомира Димитрова

Текстът предлага гледна точка към предизвикателствата при разгръщането на резерва и израстването на преподавателите, инициирано от работата с метода на сугестопедията.
В контекста на Инициацията като ритуален преход от един социален статус в друг, преподавателят-сугестопед е разпознат като “ученик на Пътя”, изправящ се пред трансформиращи изпитания, за идентифицирането и преодоляването на които е необходима трайна будност и осъзнатост.

Инициация е ритуалният преход от един социален статус в друг. Бележи промяната на социалната/духовната идентичност на индивида и бива два вида: преминаване от детство/юношество към зрелост и встъпване в затворено общество. Според Едуард Бери от древността до днес и двата вида (както и всички основни обреди на прехода – раждане, инициация, брак, смърт) включват първоначален етап на отделяне, в който индивидът е откъснат от познатата му среда; преход, в който старата идентичност се разрушава и се създава нова, и инкорпориране – ново приемане в обществото в нова роля.

Отделяне

Първи етап: загуба на идентичност. Обикновено е рязък и насилствен. Разкъсва връзките със самия себе си, семейството и общността. Често изисква изолация или движение – преминаване на граници. Може да включва някои или всички от следните елементи: наказание, интоксикация, пътуване, промяна на дрехите, на косата, алиенация, загуба на старото име, дегизиране, отвличане.

Преход

Втори етап, често наричан „граничен“. Междинното време, когато инициираният е загубил старата си идентичност, но все още не е инкорпориран в общността с нова.

  1. Често период на объркване, изпитания и учене. Бери го описва като „период на неопределена идентичност, изпълнен с двусмислие и парадокс“.
  2. Нерядко включва изпитания на тялото и душата/духа – пост, бичуване, лишаване от сън, белязване (татуиране), обрязване, изпитания и тестове.
  3. Образователен преход – придобиване на ново знание, умение, религиозно откровение, „истина“.

Реинтегриране

Последен етап на процеса: връщане на участниците в общността с нова идентичност. Отбелязва се с церемония и обща трапеза, песни и танци, размяна на подаръци, получаване на емблематични за новия статус предмети, като бижута, дрехи или нови имена.

Инициирането на стремящия се в духовна школа (вътрешен кръг; затворено общество), преминава през същите три етапа, като вторият е фокусиран върху изпитанията. В западната традиция на арканното знание, чиито корени са в древен Египет, стремящият се се сблъсква с четири групи изпитания (кватернерът на изпитанията на древен Египет), свързани с елементите: изпитания със страх (вода), страст (огън), съвест (въздух) и мълчание (земя). След успешното преминаване на изпитанията от първия етап, Майсторът/Учителят и братството свидетелстват, че ученикът е на Пътя. Стъпването на Пътя е нивото на съзнание на слънчевия сплит – Манипура чакра; сефира Тиферет, Красота, където са качествата търпение, вдъхновение, смях и естетика. При придвижването на ученика нагоре по степените, той не е освободен от изпитания. Те не изчезват магически, а стават все по-фини и все по-неуловими и трудно разпознаваеми, и затова, по-опасни. И така, всяко стъпало си има своите изпитания и при преминаването им ученикът получава степен (звание), а когато успешно продължи нагоре, стане адепт и получи пръстен, той/тя получава и ново име; достига нивото на реализационната власт – претворяваща власт над средата (това не е краят).

Очевидно е, че традиционното образование следва традиционния модел на инициация: незнаещият преминава години на обучение и тестове (в някои случаи отделèн от семейството в пансион), полага изпит за освидетелстване на узряването (матура) и новата му роля в обществото се чества с често разточителния ритуал на абитуриентската вечер. В някои общества казармата не е отпаднала като класическа инициационна институция, напр. в Израел и за двата пола.

В сугестопедичното обучение като че ли започваме от „края“. Създаваме едно тиферетно пространство – пространство на красота, хармония, смях и вдъхновение. Каним в това пространство хората с думите и убедеността, че те знаят много повече, отколкото си мислят, че знаят. Това е пространство свободно от оценки, тук няма страх, не е нужно мълчание, „страстите“ са хармонизирани (поне в повечето случаи) и съвестта не е подложена на изпитание. Курсистите получават нови имена и са приканени да творят живота си. За пет седмици в сугестопедичното пространство те са пълноправни адепти и могат да упражняват своята реализационна власт.

Какво става след тези пет седмици не е много ясно. Със сигурност остава отпечатък, който може да се активира при подходящи условия. Има теория, че имената служат като енергийно-информационни резервоари, в които всеки следващ Майк Хилтън добавя своя информационен обем и сигурно има и формула, по която би могло да се изчисли нарастването. Естествено, имената не са случайно подбрани, те резонират с определени типове хора. Дали в един момент това би довело до квантов скок?

Как ние, преподавателите, преживяваме процеса? По време на занятия незнайно как, вероятно с любов плюс метод и помощта свише, ние удържаме това пространство, ставаме негови агенти, влизаме в „поток“. Навън обаче ние сме редови ученици на Пътя, на който ни е поставил сугестопедичният метод. Ако някой счита, че понятието Път не е предмет на сугестопедията, не е нужно да препрочита трудовете на проф. Лозанов, за да се убеди в обратното. Достатъчен е поглед върху учебниците по езици – всички свързани с външно пътуване, зад което прозира вътрешното. Резюме на учебника по английски напр.: млада девойка на път към фамилния дом разпознава като помощници алегоричните фигури на Питър – персонификация на откликващото огледално ментално пространство, неговия много по-възрастен брат близнак Джефри – свързан с времето (история, традиция) и Мистър Маск – персона, социум. Тя среща приятели и съмишленици, които взаимодействат, откриват обща цел и се събират, за да работят заедно „у дома“. Пътят на човека към своето предназначение.

Пътят си има свои закони, извивки и стъпала. Чрез сугестопедичния процес ние получаваме вкус за това какъв би бил животът на това ниво на общуване, но извън това пространство ни се налага да посрещаме ежедневно своите изпитания, които се ускоряват точно защото сугестопедията ни е поставила на Пътя. Вярвам, че е добре за нас да имаме будност за тези процеси и, че само енергийната хигиена не е достатъчна, заради което ще опиша накратко четирите групи изпитания както са дадени от Учителя на Школата на единното учение Зор Алеф.

Изпитания със страх – първо изпитание, не защото е най-велико или най-важно, а защото е най-лесно разпознаваемо:

– страх от смъртта, който често се явява като страх за оцеляването;
– страх от самотата, от отхвърляне;
– страх от промяната (загуба на егото, привързаностите);
– от болката/дискомфорта;
– от неуспеха, от оценката на околните.

Изпитания със страст (страстите не са само някакви бурни емоции; като цяло страст е всичко, което плътно ни привързва към тялото и ни поставя в зависимост от него):

– мощно (само) сексуално желание (най-лесно разпознаваемо);
– ревност;
– гняв;
– твърде чести пориви на импулсивност;
– раздразнение;
– претенции към живота (капризничене, его, нарцисизъм);
– въжделение (мощно желание за притежание и консумация на реалността около нас);
– автоагресия.

Изпитания със съвест:

– ситуации, тласкащи към духовен компромис (вкл. някои премълчавания)
– неудържане на дадената дума; протакане или неизпълнение на поставена задача;
– липса на внимателно отношение (безотговорност към тялото и към душата);
– най-голямото изпитание със съвест е опазването на духовното достойнство пред различните изпитания и гадости, с които ни среща животът.

Изпитания с мълчание:

– най-простото е способността да се запазва мълчание, когато ни е поверена нечия тайна;
– да се запази невъвличане, въздържане от проява на съпричастност към нечие персонално негативно отношение, когато средата ни провокира да говорим;
– въздържане от злословие (най-трудно разпознаваемо, тъй като се маскира като „справедлив“ гняв и помощ за ближния), сквернословие, пустословие.

Макар че е много интересно, не е тук мястото подробно да се описва как изпитанията преливат едно в друго вътре в групата и между групите. Тук е важно е да се отбележат две неща:

  1. Изпитанията имат човешки имена – Мария, Кремена, Христина, Ванина, Лъчезар, Жени или Филип – всеки, с когото общуваме е наше огледало (право, криво, вдлъбнато или изпъкнало). Колкото по-хармонични са отношенията, толкова по-фини и може би общи са изпитанията.
  2. Изпитанията текат 24/7 и не е наша работа да водим счетоводство какво е минато и какво не. Ако започнем да броим „провалите“ си, със сигурност ще изпаднем в дълбоко униние. Нашата работа е да не се обезсърчаваме, а да се настроим да ги идентифицираме и така да се променяме. Да ги разпознаваме без да се фиксираме върху тях, да формираме някакъв „фонов“ фокус, будност, така че времето на осъзнаване след обичайната ни реакция все повече да се скъсява и постепенно реактивността да преминава в проактивност.

Всички изпитания са ни дадени, за да се разтворят илюзорните обвивки на душата, за да се освободи и отново пълновластен господар да стане Любовта.

В заключение, моля приемете сугестопедичния ми поздрав – песен на Мис Нийдъм в девета глава:

e

ENYA
ONLY TIME
Who can say where the road goes,
Where the day flows? Only time…
And who can say if your love grows,
As your heart chose? Only time…
Who can say why your heart sighs,
As your love flies? Only time…
And who can say why your heart cries,
When your love lies? Only time…
Who can say when the roads meet,
That love might be, in your heart.
And who can say when the day sleeps,
If the night keeps all your heart?
Night keeps all your heart…
Who can say if your love grows,
As your heart chose? Only time…
And who can say where the road goes,
Where the day flows? Only time…
Who knows? Only time…
Who knows? Only time…

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=7wfYIMyS_dI

За контакт:
Ценомира Димитрова
tzen@abv.bg