През призмата на дизайна

Мирослава Станкова

Сугестопедията може би никога нямаше да бъде това, което е без изкуството; без креативността и красотата, които то носи. Дизайнът, днес самостоятелен сектор и част от креативните индустрии, също простира корените си през историята на изкуството. Тази презентация е един опит-предположение с какво и как дизайнът днес може да допълни сугестопедичната атмосфера.

Значимостта на културните и креативни индустрии постоянно нараства. Изкуството и различните креативни подсектори се развиват все повече, отваряйки нови възможности по пътя си. Както е известо, креативните фирми са основна движеща сила на обновлението и иновациите.

Според отдел “Култура, медии и спорт” към правителството на Великобритания креативните индустрии обхващат следните сектори: Реклама и маркетинг, архитектура, занаяти, дизайн (продукт дизайн, графичен дизайн, моден дизайн), филмово и видео изкуство, телевизия и радио, фотография, информационни технологии, софтуерни и компютърни услуги, издателска дейност, музейно дело, галерии и библиотеки, музика, сценични и визуални изкуства.

В своя труд от 1982г. „Глобализирано художествено изграждане на сугестопедичния учебен процес“ професор Евелина Гатева споделя:

„Най-ранните ми спомени от детството ме отвеждат на сцената. Животът ми започна с песента и с музикалните инструменти. Така се зароди трайният ми интерес към онова „особено“ нещо, което се крие в изкуството – в звуците и в тоновете на словото и музиката, в багрите и формите, в движенията на тялото и в мимиката; онова, което ни очарова, смайва, успокоява и вдъховява.“

Сугестопедията може би никога нямаше да бъде това, което е, без изкуството, без креативността и красотата, които то носи.

Дизайнът, днес самостоятелен сектор и част от креативните индустрии, също простира корените си през историята на изкуството. Понятието дизайн е с твърде широко съдържание. Например в английското понятие дизайн се включват значения, свързани с действието и крайния резултат от дейността. Ето само част от тези значения: замисъл, намерение, идея, проект, план, скица, чертеж, десен, шарка, модел, образец, рисунка, конструкция, устройство, композиция, организация, строеж и т.н. В италианския език се включва и разбирането за рационален подход при избора на оптимално решение, прилагане на някаква хитроумица, дори тарикатлък, шмекерия, необичайност, нестандартност при проектирането и организацията на материалната среда. Само този поглед в етимологията на понятието може да ни даде определена представа за широтата на приложение и влиянието на дизайна в живота на съвременния човек и обществото като цяло.

Изкуството безспорно е допринесло и допринася значително за развитието на Сугестопедията. Само от тези примери за широтата на съдържанието е видно, че дизайнът също носи от духа на „онова „особено“ нещо“. Според графичния дизайнер Пол Ранд дизайнът е коментар, мнение, гледна точка и социална отговорност. Да правиш дизайн е много повече от просто да сглобиш, да подредиш или дори да редактираш. Дизайнът придава стойност и значение, просветлява, опростява, изяснява, видоизменя, въздига, драматизира, убеждава и дори забавлява. Той е началото и краят, процесът и продуктът на въображението.

С времето са се формирали много принципи и правила в дизайна, които го правят по-добър, т.е. той по-добре изпълнява функциите си да предава послания и да въздейства.

В сугестопедичната среда можем да се спрем и да разгледаме през погледа на дизайна характеристики като цвят и форма, да обърнем внимание на визуалните елементи и композицията и с какво те могат да допълнят сугестопедичната атмосфера.

Цветовете и емоцията

От всички форми на невербалната комуникация цветът е най-прекият и бърз метод за предаване на съобщения и значения. Преди хората да се научат да оценяват естетическата страна на цветовете е имало много по-практични аспекти на комуникацията с цвета. Нашето оцеляване зависи от способността ни да разграничаваме обекти и/или предупредителни знаци били те животни, растения или нежива природа и цветът е неделима част от разпознавателния процес.

Освен всичко останало цветът стимулира и работи синергично с всичките ни сетива, символизира абстрактни идеи и мисли, изразява фантазии или желания, препраща към друго време и/или място и предизвиква естетичен и/или емоционален отговор.

Окото, също както ухото, възприема енергийни вълни. Видимите вълни от светлинния спектър и радио вълните са част от електромагнитната енергия. Трудно е да се начертае ясна граница между точната роля на окото и интерпретацията, която идва от мозъка, защото психологичният, емоционалният и естетически отговор спрямо цвета е изключително сложен. Като резултат, ние никога не можем да разграничим това което „виждаме“ от това, което „знаем“.

Известно е, че цветовете се делят условно на топли и студени. Човешкото око на практика вижда топлите цветове преди студените. Обикновено топлите цветове изпъкват, а студените потъват, но степента на наситеност на цвета може да даде отклонения от правилото. Силно наситените цветове дават илюзия, че стоят по-близо, отколкото по-слабо наситените.

Как цветът се възприема и обработва и до какви емоционални ефекти води са теми, които вълнуват в света на дизайна и опитът и знанието, натрупани с времето, обогатяват творческия процес. Познавайки добре влиянието на цветовете върху човека, сугестопедичният процес също може да бъде допълнен, осмислен и целенасочено обагрен. В таблицата са представени накратко емоционалните ефекти, които имат основните цветове върху психо-физиологическото състояние на човека.

Емоционален ефект на цветовете:

Червено

При вида на червения цвят се задейства хипофизната жлеза. Изпраща се химическо съобщение до надбъбречните жлези и се отделя хормона епинефрин (адреналин). Това води до очестено дишане, повишаване на кръвното налягане, ускорен пулс, сърцебиене. Тези процеси са физиологични и нямаме контрол над тях. Като резултат, червеният цвят е незаличимо свързан в човешкия мозък с вълнение и високи нива на енергията. Топлите тонове са силно възбуждащи и червеният цвят в частност създава най-силен ефект.

Розово

В зависимост от неговата стойност и яркост розовото придава разнообразни промени в настроението. Живи, шокиращи или горещи, розовите цветове споделят същия силно енергизиращ ефект на червеното. Подмладяват и създават чувство на движение и дива страст. Розовият цвят създава асоциация със сладък вкус и мирис, както и със здраве и оптимизъм: „да погледнеш света през розови очила“.

Оранжево

Оранжевият цвят се възприема като най-горещият сред всички, ярък и жизнен. Закачлив, общителен, весел и детски, децата между три и шест годишна възраст са пристрастени към него, както и юношите. Оранжевият цвят носи малко от драмата на червеното, смекчена от бодрия хумор на жълтото. И трите цвята имат ефект върху вегетативната нервна система, която на свой ред стимулира апетита.

Жълто

Във всяко общество жълтият цвят се свързва с блясъка и горещината на слънцето. Жълтото се отъждествява с въображението и просвещението. В най-бледите си варианти то се възприема като жизнерадостно и меко на допир, а в най-наситените си и ярки тонове – по-енергизиращо и привличащо погледа. За разлика от други цветове, които потъват при насищане, жълтият цвят става по-ярък. Асоциира се с цитрусовите, сладко-кисели вкусове. От всички цветови комбинации в природата жълтото и черното не могат да останат пренебрегнати заради асоциациите им с опасност.

Кафяво

Кафявото е цветът на земята, свързва се с дома и огнището, материята и устойчивостта. Не може да не се отбележи и значението му в хранителната индустрия като характеристика на шоколада, кафето, хляба и т.н. От една страна цветът се възприема позитивно, но в някои ситуации прави асоциации с идеята, че нещо е мръсно.

Синьо

Синият цвят силно се асоциира с водата и небето и затова има постоянно присъствие в живота ни. Свързва се с надеждността, сигурността, отговорността, вдъхва доверие и увереност. Когато погледът ни е насочен към синия цвят, мозъкът изпраща химични сигнали, които действат като успокоително средство. В тази връзка синьото е чудесен избор на цвят за пространства, изискващи концентрация, релаксация и/или състояния на медитация. Тъмносините тонове придават авторитетност и правдоподобност, докато ярките вариации – динамика, драматизъм и оживеност. Като цяло в хранителната сфера синият цвят стои неестествено и има тясно приложение, но децата за разлика от възрастните обичат неочакваните, изненадващи цветове и са склонни към експериментиране.

Зелено

От всички цветове във видимия спектър зеленото предлага най-обширния набор от възможности. Синьо-зелените тонове винаги предизвикват положителен отклик и въпреки че са смятани за студени, водят към приятни асоциации за трева и топлината на тропическата вода. Разбира се, зеленият цвят се свързва с природата като цяло и е неин символ. Ментово зеленият цвят действа освежаващо и възраждащо. Тъмните тонове се асоциират с пари, престиж и сигурност. Жълто-зелените цветове са ярки и привличат окото, децата ги харесват, но могат да се асоциират и с болест и прилошаване. Зеленият цвят като цяло има охлаждащ и успокояващ ефект.

Лилаво

Лилавият цвят е великолепен, но сложен цвят, предпочитан от много креативни и ексцентрични типажи. Той може да притежава много значения – от съзерцателен и замислен до кралски. Същевременно чувствен и духовен, съчетание между червения и синия цвят, лилавият цвят носи загадъчност, носталгия и елегантност.

Неутрални (ахроматични) цветове

Неутралните тонове на бежовото, сивото и сивото с оттенъци на кафяво придават усещане за надеждност. Идентифицират се с време, античност и издръжливостта на древните постройки. Неутралните цветове са плътни, трайни, вечни и преди всичко – класически. Считани са за „безопасни“ и незасягащи.

Бяло

Белият цвят символизира чистота и простота. Чисто белият цвят е символ на абсолютния минимализъм. Човешкото око възприема бялото като блестящ цвят поради отражателната му способност. Служи добре за поставяне на контраст.

Черно

Черният цвят се асоциира със загадъчните мистерии на нощта. Черното е драматично, силно, елегантно, изискано и скъпо. Все повече се налагат тези позитивни асоциации, отколкото онези, свързани със скръб, печал и мъка. Като цвят, който поглъща светлината, черното тежи визуално повече от другите цветове. Черният и белият цвят са идеалното контрастно съчетание между мощта и яснотата, силата и чистотата.

Темата за цвета и цветовите комбинации е много обширна. Тук се цели да се подчертае идеята за значимостта на влиянието на цветовете и как уместното им използване би могло да допринесе за сугестопедичния процес. Ярките, възбуждащи, наситени тонове са по-удачни за една по-динамична, енергична дори агресивна атмосфера и следва да се използват внимателно, докато цветовете и меките тоновете, носещи спокойствие, стабилност, уют, сигурност са подходящи за целите на релаксация и медитация и постигане на ефекта на защитена атмосфера. Цветовите комбинации следва да се прилагат целенасочено и с мяра. Прекалено пъстрата, макар и весела обстановка, по-бързо изморява погледа и психиката, докато еднообразието в цветовия фон може да доведе до скука, безразличие и като цяло негативен отклик. Ключовите думи тук са баланс, хармония и идейна цялостност, а те от своя страна в пълна сила важат за природата, където всичко е естествено и такова, каквото трябва да бъде.

За вдъхновение:

Едгар Кейси е казал: „Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.“ Тя е неизчерпаем извор на вдъхновение, свежи идеи и нови сили за творчески устрем. Човек не знае всичко и не може да обхване всичко с мислите си, но ако знае къде и как да търси, винаги ще намери правилните за него път и отговор. Една природна картина е удоволствие за очите и душата и естествен източник на винаги умело и въздействащо подбрани цветове.

1

Плаж „Ом“, Гокарна, Карнатака, Индия

2
Пеперуда от Нагпур
3
Ахат с шарка като дантела

Форма, формообразуване и композиция

Цветът съществува само при наличие на светлина, а със светлината се ражда и формата. Формата и формообразуването в дизайна са от основно значение и са подчинени първо на функцията, която материята ще изпълнява.

В сферата на дизайна формообразуването се разглежда като процес на организация. Основни понятия на науката за формообразуването в света са организация, система, структура, конструкция и форма; а основни категории – “симетрия” и “ритъм”. Чрез симетрията се изследва квантуването на пространството, а чрез ритъма – на времето.

Разбира се, всяка форма носи послание, емоция, въздейства и променя пространството около нея, взаимодействайки си с него. Сугестопедичната обстановка в смисъл на материална база би трябвало да е едно продължение на самата идеология на метода, т.е. да се определя от него; да носи спокойствие, удобство, да е лесно пригодима за нуждите на всеки участник, т.е. да е мултифункционална и/или на модулен принцип, да е дружелюбна и приканваща. Меките, заоблени форми, съчетани с подходящите цветове, биха допринесли за спокойната и уютна атмосфера на сигурност. Вдъхновението от природата винаги е положителен момент и осезаемото й присъствие или препратки към нея биха подпомогнали процесите на радостно трупане на знания по един естествен начин.

За вдъхновение:

Какво ще се получи, ако пренесем плажа в учебната среда например? Всеки е изпитал удоволствието от ходенето по мекия и топъл златист пясък. А как бихме пресъздали гората? Или морския свят? Дизайнът споделя част от своите идеи:

5

6

7

8

Като се говори за форма и формообразуване не може да не се стигне и до композицията. Композицията е инструмент за постигане, чрез изкуството и дизайна, на психическа и емоционална адаптация на човека към света, в името на неговия хомеостазис.

Законите на композицията са аналогични на законите на възприятие на пространството и времето от човешката психика. Законите на композицията напълно се съгласуват със законите на психологията на възприятие на човека и напълно им се подчиняват. Между най-важните са: Законът на цялото – произведението трябва да е организирано така, че да е единна органична система; законът за типизацията – това е подборът на основните елементи; законът за съчетаването и съпоставянето, според който типични или характерни елементи не трябва да си противоречат и да разрушават разбирането за семантично-смисловото и образно значение; законът за контрастите – за единство и борба на противоположностите; законът за подчиняването на всички закономерности и средства на идейния замисъл и др. Освен законите има редица специфични композиционни правила и принципи, като например: правило на сюжетно-композиционния център; правило на тройката; правило на нечетния брой елементи; правило на третината; принцип на златното сечение и др.

Изразните средства на композицията, като например: линията, фигурата, формата, пространството; светлината, цветът, съотношенията на равновесие съразмерност, мащаб, контраст пропорции, композиционен център, контекст; техниката, маниерът на изпълнение, стилът и др. са специфични и съответни отново на закономерностите на психофизиологията на възприятие на човека, използвани съобразно търсените ефекти.

Тези и още положения и принципи в дизайна могат да бъдат полезни и да се вземат под внимание и при изграждането, например, на визуалните учебно-игрови материали за сугестопедични цели.

Сугестопедията, работи в тясна връзка с изкуството, естетиката и законите, които ги съпътстват. Повечето хора развиват своя естетически усет към света естествено и неосъзнато в зависимост от средата в която пребивават. Изкуството е част от нас и всеки от нас е творец. Осъзнатото творене придава повече стабилност, истинност, яснота, цялостност, въздействие и смисъл на творбата. В този контекст доброто познаване на законите в изкуството, дизайна и връзката с извора-майка на всички тях – Природата, допълва и обогатява със силата на знанието тези, които са готови да последват твореца в себе си.

За контакти:
Мирослава Станкова
snowhite_2000@abv.bg