Резултати от обучението на ученици от първи до четвърти клас в съвременното българско училище чрез педагогическа система сугестопедия. Възможности за реализиране на системата в училище. Предизвикателства и въпроси за решаване в хода на обучение.

Веселина Дамаскова, начален учител в Частно основно училище ”Малкият принц”, гр. Варна

Авторката споделя реален опит и резултати от сугестопедично обучение в училищна среда. Изложението включва три части. Информацията в него може да представлява интерес за начални учители, които използват системата. Части от съдържанието му могат да бъдат полезни и за учители, които прилагат системата в различни образователни центрове за деца от начална училищна възраст.
В първа част е дадено обобщение от получените резултати по време на четиригодишно изследване на ученици от начален курс в ЧОУ „Малкият принц”, гр. Варна, обучавани по сугестопедична педагогическа система. Направена е кратка съпоставка с резултатите от проведеното изследване на две паралелки от други училища. Дава кратка справка за реализацията на учениците в пети клас, където обучението им продължава по традиционна система. Включена е информация от наблюдение над ученици от нов випуск през учебна 2014/15 г. за наблюдавани ефекти върху тях от съвместно прилагане на сугестопедична и традиционна педагогически системи.
Втората част е насочена към учители, които търсят отговори на въпроса какви възможности има за прилагане на сугестопедията в училищата без да бъдат нарушавани ДОИ, стандартите и нормативните документи на МОН.
Третата част разкрива лично мнение и споделен опит от прилагане конкретно на законите за любовта, свободата и златното сечение при реализиране на учебна дейност с малки ученици. Включена е кратка съпоставка между холистична, сугестопедична и парциална система на учене с водещ въпрос „Какво е уникалното в сугестопедичната система за мен като преподавател в началното училище?

Цел на предстоящото изложение е да бъде споделен реален опит и резултати от сугестопедично обучение в училищна среда. Информацията в него може да представлява интерес за начални учители, които използват системата. Части от съдържанието му могат да бъдат полезни и за учители, които прилагат системата в различни образователни центрове за деца от начална училищна възраст.

От 2010 до 2014 г. ученици от начален курс в ЧОУ „Малкият принц”, гр. Варна, бяха обучавани по сугестопедична педагогическа система. По време на обучението се проведе педагогическо изследване. Целта на изследването бе установяване на ефективността й в условията на училищна среда, 35 г. след провеждане на експеримента в 15 български училища.

Наблюдаваните критерии и показатели за ефективността й обхващат:

1. Степен на усвояване на знания и умения, изисквани по Държавни образователни стандарти;
2. Психично здраве на учениците.

Педагогическото изследване се реализира от водещия сугестопед, училищен психолог и логопед. Родителите са дали своето информирано съгласие. През 2012/13 уч. година резултатите от изследването на класа, обучаван по сугестопедична система са съпоставени с резултати на ученици от общинско варненско училище и ученици от друго частно училище.

Резултатите през четирите години са измервани на входно, междинно и изходно ниво. Броят на учениците в класа е 21.

За измерване на учебните постижения са използвани следните инструменти:

1. Творческо представяне;
2. Самостоятелни работи и тестове;
3. Участие в състезания;
4. Държавни образователни стандарти и Национално външно оценяване;

В края на обучението, випускът показа следните учебни резултати:

  • Национално външно оценяване, уч. 2014 г. – най-висок среден успех в гр. Варна;
  • Национално външно оценяване, уч. 2014 г. – най-висок успех по Български език и литература;
  • Резултати от регионални, национални и международни състезания, уч.2014 г. –
    Състезание „Бяло, зелено, червено“ – по История 9 деца от класа заемат 1. място, по 1 участник класирани на 2. и 3. място; по Български език класираните на 1. място участници са 6, на 2. място са класирани 4 деца, на 3. място-2;
    Състезание към Съюз на българските начални учители- „Аз и числата“: 1. място-4 деца, 2. място-3 деца, на 3. място – 1 дете; „Аз, природата и светът“: първо място – 8 деца, второ място – 3 деца и на 3. място са – 2 деца; До национален кръг на състезанието са допуснати трима участника, които заемат 2 първи и едно второ място.
    Състезание „Любословие“ – от 13 участника в състезанието до втори кръг са допуснати 9 от тях, като 4 се класират съответно на 1., 2. и 3. място.
    Коледно математическо състезание: Престижно класиране имат 2 деца от класа. Олимпиада по математика: Участват 2 деца, 1 от тях се класира на втори кръг.
    Международно състезание „Математика без граници“ – Есенен кръг: 1 първо и 1 второ място; Зимен кръг: 1 трето място и 4 деца, отличени с грамоти за успешно представяне.

Анализът на проведените в началото на 5. клас входни равнища по предмети, учениците от същия клас имат най-висок резултат по показател трайност на знанията.

За анализиране на психичното здраве на учениците през четирите години бяха използвани следните методи на изследване:

  • Скала за изследване на детската тревожност CMAS;
  • Тест за училищна тревожност по Филипс – TTF;
  • Методика на незавършените изречения;
  • Анкетни листи с отворени въпроси, свързани с училищните взаимоотношения;
  •  Самооценъчен тест „Моите отношения” за начална училищна възраст;
  • Самооценъчен тест „Какъв съм аз” по И. Карагьозов;
  • Метод на експертната оценка;
  • Експертен профил на ученика;
  • Наблюдение;
  • Беседи;
  • Проективни рисувателни тестове.

Скалата за изследване на детската тревожност CMAS е предназначена за разкриване на тревожността като устойчиво образование при деца от 8 до 12 години. Тревожността тук се разбира като проява на умора, раздразнителност, нетърпение, чувство за вътрешна скованост, склонност даже при незначителни поводи да се изпитва чувство на страх и безпокойство и т.н. Скалата е разработена от група американски психолози на основата на създадената от Дж. Тейлър скала за тревожност за възрастни. Използваният за целта на изследването вариант е адаптиран през 1991-93 г. на руски език от Я. М. Прихожан, а на български език е реализиран за първи път у нас през 1994-97 г.

Поради това, че повечето от айтемите имат личен характер, изследването е извършвано индувидуално. Всяко дете е поощрявано да сподели онези негови преживявания, които най-много го измъчват, най-много му пречат. В края на обучението степента на ниска тревожност се увеличава от 65 на 71 процента сред учениците. Резултатът може да бъде определен като много добър, тъй като при сугестопедичното обучение за отличен се приема резултат, който е валиден за минимум 75% от обучаваните. При обучение в сугестопедична среда още през първата година се наблюдава много малък процент на висока степен на тревожност-само 7%. През трите години процентът варира, но в края на обучението няма ученици с висока степен.

фигура1

Леко повишената тревожност е непроменлива като стойности. Подобна тревожност е ситуационна, в повечето случаи е свързана с фактори извън училищната среда

фигура2

Фигура 2 онагледява степента на тревожност в децата, които предизвикват различните области на дейност. Част от тях не са пряко свързани с училищната общност-срах от височини, тъмнина, магии, отвличане, самота. Те могат да бъдат предмет на изследване на общата детска тревожност и не касаят пряко скологенията. Интересен е фактът, че най-висока е степента на тревожност от нараняване и болести. Макар и по непряк начин този страх може да влияе на междуличностните отношения в училище, особено при децата в начална училищна възраст. Особено ярко това се наблюдава при общуването на децата по време на междучасия. Този фактор е свързан и с определени агресивни реакции от страна на децата.

От факторите свързани с училищните взаимоотношения най-висока е степента на ситуационната тревожност при оценяване или различни действия, свързани с оценяване – контролни и самостоятелни работи, състезания, викторини и др. подобни. Това е причината, поради която този фактор е отделно изследван чрез теста на Филипс Тестът на Филипс анализира 8 фактора на тревожност, което дава възможност за по- задъбочено изследване на тревожността при деца от начална училищна възраст.

Анализирани са факторите: обща училищна тревожност; страх от ситуации при проеврка на знанията; страх от самоизразяване; фрустрационно състояние в резултат на повишена потребност от успех; обща удовлетвореност от взаимоотношенията със съученици; области на проблеми и страхове, свързани с отношенията с началния учител.

Резултатите в таблицата показват степента на обща училищна тревожност по измерванията чрез теста на Филипс в началото и края на обучението:

таблица1

По показател ниска степен на тревожност резултатите при завършване на 4. клас показват 81% сравнение с тези по скала CMAS (фигура 1). По-ниски са и резултатите, относно леко повишена степен, приблизително 10% към 28/9 % по скалата. По този тест две деца показват висока степен на тревожност, което поставя един от важните въпроси за решаване по време на сугестопедично обучение-този за устойчивостта и консолидацията на групата.

Резултатите в таблица 2 изразяват фрустрация при самоизразяване. Може да се направи категоричен извод, че сугестопедичното обучение подкрепя и развива в учениците умения за изразяване на лично мнение, отстояване на лична позиция и убеждения.

таблица2

Този фактор е изследван в 3. клас и при контролните групи. Начинът на самоизразяване в класа обучаван по сугестопедична педагогическа система е напълно различен от този при контролните групи, където резултатите показват високо ниво на конформизъм. Подобни резултати се наблюдават и по фактор потребност от успех (таблиза 3):

3

Отсъствието на висока степен на тревожност по този фактор доказва увереността на учениците в техните знания и умения за справяне с проблеми.

В трети клас изследването е проведено освен с паралелката, обучавана по сугестопедична система и с две други паралелки. За да бъде избегнат факторът качество на обучението в частно и държавно училище, първата контролна паралелка е от частно училище в град Пловдив. Втората контролна паралелка е от общинско варненско училище (фигура 3).

филипс

В трети клас най-ниска степен на училищна тревожност се наблюдава при паралеката, обучавана по сугестопедична система. Учениците не показват висока степен на обща училищна тревожност, докато при контролните паралелки тя съответно е 24/5 и 42 и 25%. Аналогични са резултатите по скала CMAS:

фигура3

Във фигура 4 не са отбелязани резултатите от изследването на контролна група 2, тъй като бяха по скалата за лъжа са отбелязани над 35% социално желателни отговори.

В паралелката, обучавана по сугестопедична педагогическа система е наблюдавана и анализирана мотивацията за извършване на учебна дейност. Различни учебни дейности предизвикват чувство на радост, като най-висок е процентът на удовлетворението от изучаване на „нови неща”.

фигурА5

Резултатите сочат творческа активност и силна мотивация за учене. Тези резултати бяха потвърдени и от самооценъчен тест „Моите отношения”. Тестът е предназначен да извлече директни самооценки за водещите отношения в техния живот чрез приписване на определени ценностни описания „добра”, „отлично” и пр. Четири от тези отношения са свързани с определени значими фигури или групи конкретни индивиди (майка, баща, брат, сестра, приятели). Тук не са цитирани оценките на децата към тези фигури, тъй като изследването е свързано с установяване на отношението към една от главните дейности в този период на децата – учението. На отговорите се приписват точки по следния начин:

  • отлично – 2 точки;
  • добро – 1 точка;
  • нормално – 0 точки;
  • лошо – минус 1 точка;
  • много лошо – минус 2 точки.

Точките на шестте отношения се събират по алгебричните им стойности. Така се получава моментен индекс на значими отношения. Същите изчисления и съответни индекси се правят за трите опита на детето. Трите моментни индекса се сумират и делят на три. Така се получава обобщен индекс на значими отношения. Резултатите са устойчиви и хармонични и при трите теста и сочат висока обща удовлетвореност от живота, и в частност към учението. Отношението към учението е високо значим фактор за децата от сугестопедичната паралелка. 13 от 14 деца самоопределят отношението си към него като „отлично”, а 1 дете го самоопределя като „добро”.

фигура6

Тестът се попълва три пъти, през няколко дни. Вземат се предвид и обясненията на децата, получени в свободна беседа, репликите и невербалните им реакции. Следва да се има предвид, че максималния брой точки, които дават 93% от децата е възможно да изразяват и неспособност за саморефлексия върху жизнения опит. Известна систематична грешка може да се получава и от унификацията на данните, заложена в груповия начин на събирането им. От беседата и наблюдението над невербалните реакции, обаче, със сигурност може да се твърди, че липсват опити за скриване на сериозни проблеми, свързани с отношението към ученето. Отношението към учението е високо значим фактор за децата от класа.

Отношението към приятелите също може да бъде свързано с междуличностните взаимоотношения в училище, тъй като то също е значим фактор за децата в тази възраст. 72% определят отношението към приятелите си като „отлично”. 21% го определят като „добро”, а 7% – като нормално.

За установяване на общата училищна удовлетвореност е използван и въпросник за самооценка „Какъв съм аз” по И. Карагьозов. Информацията се получава като директна реакция на въпроси, разкриващи 24 нравствено-характерологични качества на личността. Отговорите са изразени като твърдения в три степени на притежание-малка, средна и голяма. Същият въпросник е използван и за изследване на Аз-идеално (Какъв искам да бъда).

фигура7

От изследваните деца половината доближават стойностите между реалния и желания образ 80% и над 80%. При пет деца същата стойност е между 65% и 79% , при две деца показателите са между 45% и 59%. Разликата между „Аз сега” и „Аз-идеално” варира от 10 до 55 пункта.

Никога не са изпитвали гневни чувства в училище 65% от децата. По 14% споделят, че са изпитали гневни чувства след свой неуспех или след като са били излъгани от свой съученик.

При изследване на противоположните двойки „чувствам се добре/ зле в училище” и „чувствам се спокоен/ неспокоен в училище” 79% от децата твърдят, че се чувстват добре в училище и не изпитват безпокойство. 21% от тях споделят, че са неспокойни или се чувстват зле само в определени учебни ситуации: когато са пред публика, когато е твърде шумно в междучасията, когато някой ги изолира от определена игра или при забележка от учител.

изводи

За целта на изложението е използвана следната литература:

1. Батоева, Д., Т. Попов, Е. Драголова, Педагогическа и психологическа диагностика., С. 2007. ISBN-13:978-954-8542-89-0.
2. Лозанов, Г., и колектив. Български език: ръководство за учителя за първи клас на единните средни политехнически училища, Научноизследователски институт по методи на обучение и сугестология при Министерството на народната просвета, София, 1975
3. Лозанов, Г., Обичам да чета: първи учебник по четене, Научноизследователски институт по сугестология към МНП, София, 1978
4. Лозанов, Г., Сугестология, Наука и Изкуство, София, 1971
5. Лозанов, Г., Сугестопедия-десугестивно обучение, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005
6. Лозанов, Г., Сугестопедията в началното училище//С у г е с т о л о г и я и с у г е с т о п е д и я, Бюлетин на Научноизследователския институт по сугестология при МНП, No21 1975, с. 1-14
7. Наредба No2 от 18.05.2000г. за учебното съдържание, Обн. – ДВ, бр.48 от 13.06.2000 г.; изм., бр. 46 от 28.05.2004 г.; в сила от 01.07.2004 г.; изм. и доп., бр. 58 от 18.07. 2006.;

За контакт:
Веселина Дамаскова
vesi.damaskova@gmail.com