Сугестопедия „зад кулисите” Споделени мисли за трудностите, вярата, отговорността и удовлетворението от това да бъдеш сугестопед

Галина Спасова

Настоящият текст дава визия за преподавателя-сугестопед и това какво прави обучението сугестопедично през погледа на преподавател, практикуващ в сферата на чуждоезиковото обучение. Изборът да бъдеш сугестопед дава съвършено нова светлина на идеята за обучение, правейки път на позабравени общочовешки ценности и поставяйки на преден план хармонията, искреността и грижата за другия, докато зад кадър работата кипи. Предоставени са някои практически примери за курсовете по чужд език, както и такива, доказващи ефективността на сугестопедията в обучението на деца и възрастни.

Аз съм Галина Спасова, преподавател по английски език, практикуващ сугестопед от 2010 г.

Днес съм пред вас, за да разкажа една история за два основни принципа в живота ни. Винаги съм знаела, че Любовта е основополагаща ценност и сила в живота и на теория ми беше кристално ясно, че Свободата е нужна на Любовта, за да може тя да изиграе функцията си. На практика обаче въобще не бях знаела как точно се постига това.

Е, срещнах един човек, далеч не случайно, който ми каза просто и кратко, че без Свобода, Любов не може да има, и за мен това неусетно стана закон. До ден днешен му благодаря за това. Нямахме възможността да общуваме дълго, но това, което научих от него, не може да се научи от никоя книга.

Да, освен много голяма сила и увереност, абсолютната убеденост в правотата на твърденията си, изпитана многократно, той много добре владееше и външната проява на същността си – гласа, жестовете, паузите. Не се чудих дълго как стават тези неща, как говориш така, че да бъдеш чут. Започнах да се уча преди 5 години и искрено се надявам да съм развила поне някое от тези умения.

Д-р Лозанов, освен дългогодишния си труд остави и ярък спомен за човека, който беше, личността, която носеше. Това, което излъчваше до голяма степен вече носим и ние, неговите последователи за своите ученици, и се учим всеки ден.

Още една личност ме хвърли в цяла вселена от усещания и възхищение. Една жена, която видях само на снимка, но сякаш я бях срещнала наживо – д-р Гатева, чието обаяние е несравнимо и чиято любов грее във всяка една методическа подсказка за това кое Е и как се диша сугестопедията.

Срещнах и г-жа Ванина Бодурова, която на свой ред ме вдъхнови и на която съм изключително признателна и благодарна за подкрепата през всичките тези години. Ние всички, за щастие, знаем или сме усетили колко необикновена е тя.

Позволявам си да направя това леко лирическо отклонение тъй като днес е специален ден, и освен да почета основните герои в приказката, която ще разкажем, бих искала да ги дам и за пример на това, което ще споделя от опита си. Да направя мост за всички нови преподаватели.

I. Кое прави един преподавател сугестопед и едно обучение сугестопедично?

Любовта и свободата в избора и процеса на работата с метода.
Слабите сигнали и това кой си в този процес, какво показваш и какво влияние оказва всичко това върху хората и върху теб?
Слабите сигнали от страна на обучаващите се.

Какво са слабите сигнали? Защо те са така важни и защо говорим за тяхната сила?

Това е всичко онова, което се случва паралелно с видимото и съзнаваното, всички стимули и послания, които излъчваме и предоставяме. Те до голяма степен ни правят така въздействащи в начина ни на работа и водят до резултатите, които така вдъхновяват хората, имали щастието да се обучават в някаква дисциплина по метода на сугестопедията. Тук бих искала да се обърна към личността на преподавателя и създаваната среда на обучение.

За тези години, в които работя с метода на Класическата Сугестопедия, смятам, че вече живея с него, в него и чрез него. Бих казала, че методът те променя, настройва те на по-фини честоти, което всъщност знаете много добре, а може би влияе и по други начини, за които може би не знаем и които е нужно да се изследват тепърва.

Защо сугестопедът не може да стане обикновен преподавател повече? Какво има той, което може би другите преподаватели нямат?

7 ЗАКОНА!
ЛЕКОТАТА ~ любовта, свободата, златното сечение, частта в цялото и цялото чрез частта;
СИЛНАТА ВЯРА И СМИРЕНИЕТО ~ увеличеният многократно материал;
МАГНЕТИЗМЪТ ~ убедеността, че нещо необикновено се случва, естетиката.
Всичко това в съвкупност с престижа, периферните сигнали, вдъхновението…

А какво значи да бъде едно обучение сугестопедично?

Магията не е нито в помещението, нито в реквизитите, нито в добрата актьорска игра. Да, те правят атмосферата по-интересна, комфортна. Но отговорът е в личността на преподавателя и в безупречната му подготовка.

Главното е как се достига до скритите паметови и творчески резерви на личността и се постигат високи резултати, как се оставят трайни знания, как се преодоляват личностни бариери и такива свързани с ученето и дидактогенията, как след обучението интересът, увереността и мотивацията са се увеличили многократно, как след ученето няма умора, как цари спокойствие и разбирателство в една група и т.н.

Представете си обикновена училищна стая, чинове и почти празни стени, няма шапки и пера, преподавателят изглежда съвсем обикновено, може би си е сложил едно цветно шалче и след себе си дърпа куфар. Може би сте имали честта да попаднете в тази ситуация? Дали може да се осъществи едно сугестопедично обучение в тази среда?

Колко ли празни училищни стаи чакат своите сугестопеди да влязат с магическия куфар?!

И ето преподавателят се усмихва и тази усмивка спира дъха и те кара да потръпнеш от вълнение. Той носи в себе си магията, топлината, майчинската подкрепа… знае, че нещо необикновено има да се случва в тази зала и това си личи и в най-дребните му жестове. След това изважда от куфара един прекрасен пейзаж и залата неусетно грейва. Той умее да говори с поглед и общува с всички, никой не се чувства излишен, всички са спокойни, те са в безопасност. Стискане на ръката – и вече сме приятели! Всички запяват… Колко е хубаво нали!? Познато звучи, нали?!

А „зад кулисите, зад паравана“, преди да сложи шапката или шалчето един преподавател се подготвя с часове за срещата. Той е имал труден ден може би, може да не е могъл да се наспи добре, нямал е време да закуси днес или да се поглези, защото е имал куп неща да свърши, за да се подготви добре (сугестопедът винаги има), може да не са му се усмихнали нито веднъж в този ден. Дано пък да е бил хубав денят например, но…

Ето тук е разликата:

Каквато и да е била ситуацията, сугестопедът се грижи да се абстрахира, да отдели няколко мига за себе си на спокойствие и да се погрижи за състоянието на духа си, да си помисли за уникалните същества, които ще има щастието да срещне след малко, да се изпълни с вдъхновение, вяра, увереност и така да се превъплъти в образа на своя герой, че да успее да направи деня най-прекрасен и полезен за всички онези, които го чакат в залата, както и за самия себе си.

Отговорността на професионално и личностно ниво, която носи един такъв преподавател, както и всеки преподавател, е много голяма. Сугестията, с която работим е хуманна, когато е осъзната, искрена, неподправена, подкрепена е с дълбоки знания. Любовта и радостта при срещата с учениците, убедеността, че това събитие е специално, е периферно доловима и всяко едно съмнение, тревожност, неискреност не могат да останат скрити и се отразяват на работния процес.

А съмнения, притеснения, трудности и колебания „зад кулисите“ винаги има, нали?

„Дали тази игра е подходяща, как да организирам днешния ден, пресмятам внимателно времето, но е толкова трудно да съчетая дейностите, как да направя встъплението, връзката, дали гласът ми няма да се изгуби до края на концертния сеанс, ще успея ли да накарам този ученик да повярва в себе си…“ са мисли, които всеки един истински сугестопед познава. Някои от нас са имали мисли и като тези: „Дали ще успея да сформирам група този месец, дали да не се откажа“ или пък „добър сугестопед ли съм, правя ли въобще нещо както трябва, дали не бъркам“.

Но навикът, НЕ да ги прикриваме, а да ги преодоляваме колкото е възможно по-скоро, предполагам се добива във времето и с практиката. А има и едно друго нещо, което срещнах, когато се запознах отблизо със Сугестопедията, която е моят път, и то е Вярата, че каквото и да става „Всичко ще е наред!“ – не само вярата, а абсолютната убеденост в това.

… И в края на деня, след многото усмивки, постигнати цели и нечии надминати очаквания, погледи на благодарност и уважение, възклицанията за това колко бързо са преминали часовете без признаци на умора, силна прегръдка или рисунка от някой малчуган, идва Удовлетворението и Щастието като награда! Ето това е Сугестопедията!

С тази кратка приказка се опитах да представя едно общо усещане за това, какво става „зад кулисите“ в пряк и преносен смисъл. Защото „зад кулисите“ също означава и какво се случва на втори план. За какво си мислим например докато четем концертния сеанс?

А относно любовта и свободата в избора и в процеса на работата с метода, единствено бих повторила едно познато изказване на д-р Лозанов, според което учител, който не е способен да обича учениците си, както и работата си, незабавно трябва да напусне тази институция. В нашия малко по-специфичен контекст бих парафразирала: Сугестопед, който няма нужното отношение, отговорност и не би се ангажирал с дълбочината на това, което прави, би могъл да се замисли дали не вреди по този начин (на учениците или на възприятието за метода) и дали да не се насочи към друго занимание или пък да потърси помощ от ментор. Sorry!

Когато се замислите за слабите сигнали, можете лесно да видите двуплановото, но и двупосочно общуване между участниците в групата. Да приемем, че това, което „правим и казваме“ на втори план е позитивно и градивно и оказва добро влияние на аудиторията. Какво тогава е въздействието на този процес върху преподавателя и неговата реална самоличност? Какво се случва със сигналите от другата страна?

II. Чуждоезиковото обучение на деца и възрастни и сугестопедичният център

Смятам да продължа накратко за някои от личните ми заключения в сферата на чуждоезиковото обучение на деца и възрастни и за сугестопедичния център като такъв.

Започнах работа като сугестопед през 2010 г., наемайки различни помещения в гр. София и работейки с малки групи хора в началото, преди да създам Център по Класическа Сугестопедия, с подкрепата на Фондацията през 2011 г., и с помощта на някои мои колеги, за което искрено Благодаря! Този център вече носи името Лайт Лърнинг и в него има успешно обучени стотици ученици, главно по английски език, но също така и по немски.

В самото начало, негативното отношение, породено от незнанието за метода бе голяма пречка, но с времето и обучението на повече хора, това се промени. Вече няма такава нужда да се разказва в най-големи детайли какво представлява метода и да се убеждават хората, че няма да им се навреди, но колкото и популярен да е вече методът, е прекрасно да отделяме достатъчно време, за да запознаваме хората със същността му. Никоя реклама или сайт не може да го стори по-добре от преподавателя.

По принцип, когато има разминаване в стартовото ниво на групата (да речем 1, 2 нива), д-р Лозанов казваше, че няма проблем да бъдат заедно. Аз потвърждавам това, и дори понякога се е случвало учениците с по-ниско ниво да дадат по-добри резултати. При сформиране на групи от хора с подобно ниво обаче, резултатите са значително по-добри, когато няма изтичване напред или дърпане назад. Това води и до по-голямо спокойствие и равновесие в групите, както на възрастни, така и на деца. Съответно е по-благоприятно и за преподавателя.

Подобно на това възрастовата граници в групата също нямат голямо значение, но винаги на предварителното събеседване преподавателят преценява и се уточнява спрямо настройката и личността на кандидата за обучение дали ще се чувства комфортно в съответната група/ниво, да речем че на 17, а групата е с диапазон 35-70г.

Основният учебник по английски език,“The Return”, би могъл да се ползва за преподаване на нивата от Beginner до B2, със съответните вариации в използваните допълнителни материали, в динамиката, начина на работа като цяло. От него биха могли да се възползват много хора на напреднало ниво в знанията си, които имат запаметени грешки или основни пропуски. При по-напредналите групи след ниво Pre-Intermediate препоръчвам учебникът да не се дели, тоест 10те урока да се взимат за 100 часа. Моята препоръка за учебника “London Tales” е да се стартира с него, когато пропуските са запълнени и когато основният материал е напълно усвоен до ниво B2.

По отношение на разпределението на часовете на курсовете по езици, по време на практиката ми имах възможност да ползвам различни варианти, малко или много съобразявайки се с конкретни групи или със собственото ми разпределение на времето. Съответно, правени са групи в сутрешно, следобедно и вечерно време, освен по 4 часа на ден през работната седмица, са правени и такива през уикенда по 6 до 8 часа интензивно или поддържащи по 4 часа през един от почивните дни в по-дълъг период от време, както с възрастни така и с деца. Разсрочвани са и по 2, 3, 4 пъти седмично, вместо стандартните 5.

Заключението от това е, че препоръката на института, където са изследвани тези варианти преди години, се доказва и в днешно време. Най-добрият вариант на обучението остава по 5 пъти в седмицата, 4 часа на ден -100 учебни часа за стартовия курс. Разсрочените варианти утежняват, забавят ненужно и накъсват процеса и не са толкова ефективни.
Продължение на курс от 2 седмици или по-малко, според опита ми, не е достатъчно за курсистите да се отпуснат и потопят в обучението – минимум 3 до 5 седмици. Продължаване на курс е най-ефективно да се случи минимум месец след стартовия интензивен курс и максимум 6 месеца след него.

По отношение на възрастта, успявайки да стана свидетел на обучаващи се от различни възрасти, минимум 3 и половина-4 години, максимум 70 +, бих могла смело да заключа, че във всяка една възраст обучението по метода е много успешно, като в екстремните варианти понякога резултатите са наистина изненадващи, може би защото предубежденията са по-големи или защото по-малко се работи целенасочено с тези възрасти. Сигурна съм, че и с още по-малки деца може да се работи успешно за усвояването на втори език след майчиния (и се работи), но моето мнение е, че при възможността за толкова бързо учене и на малко по-късна възраст, може да се наблегне първо на майчиния език и да се даде време на детето да играе, както и само да се поинтересува от съответния език.

Спрямо степента на усвояване от 3 до 5 пъти повече от стандартното:

Не бих искала да давам конкретни заключения, тъй като изследванията са направени в ненаучна среда и единствено на базата на писмени и устни тестове, наблюдения и събеседвания. Това, което мога със сигурност да потвърдя е, че няма никакво съмнение, че резултатите са в пъти по-добри:

1. Оставени са силни впечатления, които могат да покажат във времето знания, които не сме успели да оценим при тестването.
2. Разкриването на резервите е само започнато с един курс на обучение, пасивно подаденият материал се активира с времето. Откриват се и творчески посоки.
3. Минимум удвоен резултат при повишено внимание, следване на препоръките и средно голяма езикова бариера при човек в средна възраст, който учи този език за първи път.
По-скоро равен на традиционния резултат при човек над 60 години с проблеми в концентрацията, никакво следване на препоръките и 1/3та отсъствия.
4. Приблизително 90% от учениците ми имат успеваемост при напълно справяне с езиковата бариера и поне 95% за трайно проговаряне на чуждия език.
5. 70-90% трайно коригиране на грешно заучени елементи от езика при учениците от по-напредналите нива и възраст средна или над средната
6. В пъти засилване на мотивацията и увереността, което води до натрупване на знания и в по-късен етап.

За определени курсисти дори не е най-важно колко точно се заучава активно по време на обучението, а това, какво провокира обучението и как се отразява в дългосрочен план.

В много голяма степен от сугестопедия се интересуват хора, които имат проблеми с паметта, ученето на езици, разсеяност, дислексия и други. При тях процесът е по-бавен обикновено, но от резултатите и споделените им впечатления, както и от собствени наблюдения, личи, че резултатите не са пропорционални на положените усилия (в сравнение с традиционното обучение), с понижени нива на стреса и предизвикващи много голяма вяра и мотивация. При някои от тях, обикновено тези, които полагат умерено количество усилия, резултатите надминават и тези на останалите в групата.

Наскоро имах такъв случай при високо ниво с жена, която в основния курс на моменти говореше съвсем несвързано на чуждия език, правеше много грешки от разсеяност, и която сподели, че паметта и концентрацията й са много слаби. В C1, където не знаех как ще се справи, тя надмина десетократно показанията си по време на предния курс. Имаше притеснения и несвързани изказвания на моменти, бъркайки думи, които нямат нищо общо помежду си, но може би в 20% от времето този път. Тя показа изключителна оригиналност, старание и концентрация далеч по-голяма от тази на останалите дори, правеше дълги и изключително смислени изказвания, а на теста накрая почти нямаше грешки.

Друг пример искам да дам с дете на 10г., момиче, също с проблеми с концентрацията, странно поведение, търсещо внимание и социализация, което говореше на много висок глас или се смееше на нещо в мислите си и правеше коментари, които нямаха никаква връзка с това, което правим. Освен това повтаряше как нищо не може да научи и че по английски е зле и, едва ли не, че няма шанс нещата да се променят. Много ми бе трудно да я направя част от групата, която я гледаше с подозрение и ненавист. Мислех на моменти дори за индивидуална работа с нея, но не се пречупих. Тук имаше и малко работа с родител, който се оказа, че пише домашните и учи с нея по цял ден.

В продължение на 3 курса от по 32 учебни часа детето се промени – спря да говори на висок тон в средата на първия, започна да общува по-нормално в часовете и наистина да се социализира в края на втория. В третия беше все така разсеяна, но успя да осъзнае и заяви, че отговорността е нейна, а не на майка й. Междувременно не закъсняха и добрите резултати по английски в училище.

В срещата ни за четвъртия курс видях едно съвсем различно дете. Тя е родена за изкуство, но е положила усилия да се справи с така трудния английски. Сега е уверена, чете сама, и коментира с препратки към текстове и граматика, говори английски език и няма никаква бариера.

И в заключение… какво е един сугестопедичен център?

Нашата скъпа обучителка г-жа Ванина Бодурова, през 2013 г. написа „Нежни правила за Центровете по Класическа Сугестопедия“, които горещо препоръчвам на всички. Те гласят:

Всеки център е носител на Нова Култура в отношенията и общуването и въплъщава Седемте Закона на Сугестопедията.

Най-важното е разбирателството
Разнообразието или да заявим себе си
Новото – експериментираме, но внимателно
Частта в цялото – ние сме част от една голяма идея
Многото – нека всички хубави неща в този център са по много
Хармонията – във всичките й форми
Красотата отвън и отвътре
(По-широкото им представяне бихте могли да намерите в самия документ.)

Благословени сме, че не седим зад маси и бюра в сиви зали с бели дъски. Всеки един център носи духа на преподавателите, усмивките и тази любов, която така се завърта, че се умножава всеки ден. На края на всеки курс има поне по една сълза.

Сугестопедичният център е не само като дом за учениците, но е и такъв за преподавателите. Това е едно прекрасно място, където не отиваш точно на работа. В него всичко е наред, ако се чувстваме добре, ако чувстваме, че творим и правим нещо смислено.

Пожелавам на всички центрове в България, по-стари и по-нови, може би и тези, които са в процес на откриване, да създадат и запазят това усещане и като атмосфера и като взаимоотношения.

А на всички нас, пожелавам да успеем да обединим всички тези прекрасни места в една мрежа от подкрепа, взаимопомощ и грижа, защото стоим пред света и светът ни гледа.

Нека да има какво да покажем на света догодина на вече международната конференция по Сугестопедия!