Когато Словото разцъфва… когато Любовта говори… или Първи стъпки в развитието на сугестопедичния учебник

Ванина Бодурова, Олга Сорока, Светлана Стойчева, Христина Щерева, Павлина Николова

Статията е посветена на сугестопедичните учебници по чужди езици, създадени в България през последните три години под ръководството на управителя на Фондация «Професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева» Ванина Бодурова. Авторите на новите учебници по български, руски, гръцки и шведски език споделят аналитичния си и емоционален опит от процеса по създаването им. Описана е и историята на първите сугестопедични учебници, съставени в Научноизследователския институт по сугестология от проф. Лозанов и неговия екип, с цел да се илюстрират както приемствеността, така и новите елементи, заложени в съвременното поколение учебници. Едно от най-съществените заключения, до които се достига е, че се наблюдава зараждане на нов период в развитието на сугестопедичните учебници в България.

Въведение

Сугестопедичният учебник е основен градивен елемент в цялостната организация на чуждоезиковото обучение, основаващо се на принципите на десугестивната педагогика. Той играе ролята на пътеводител в процеса на усвояване на художествено глобализирания учебен материал. От една страна предоставя езикова и културна информация и показва общата насока на работа, задоволявайки естествените аналитико-синтетични нужди на мозъка. От друга, със своя сюжет, той въвежда обучаващите се в един свят на границата на реалност и загадъчност, дава им възможност за творчество, превръща се в източник на вдъхновение.

От появата на първите сугестопедични учебници преди около половин век, до днес, тяхното съдържание и оформление претърпяват чувствителни изменения. През ноември 1965 г. създателят на сугестологията, българският учен проф. д-р Георги Лозанов, поставя началото на дълга поредица от методически експерименти, с цел разработването на нов метод на преподаване, базиран на неманипулативната и нехипнотична сугестивна хипермнезия. Организиран е първият експериментален курс по френски, за целите на който Иванка Димитрова, преподавател по френски език от катедра Френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, съставя и първите сеансови уроци – предшественици на сугестопедичния учебник. Всеки урок представлява списък от думи и изрази със съответния превод на български език, без логическа връзка помежду им. На този етап вниманието на д-р Лозанов и неговите сътрудници е фокусирано изцяло върху запаметяването на голям брой думи за кратко време, тъй като целта е да се докаже способността на човешкия мозък да свръхзапаметява. Постепенно се достига до заключението, че за да се ускори процеса на автоматизиране на говорните умения, е нужно да се намери точното съотношение между частите на речта и цялостната реч. Вниманието все повече се насочва към създаване на сугестивна двуплановост, към изграждане на едно цяло, в което частите остават на втори план. През 1968 г. Ив. Димитрова съставя първия сугестопедичен учебник, в който вместо изолирани лексикални единици, отделните уроци вече представляват логически свързани диалози. До 1970 г. са разработени още седем варианта на учебника по френски език за първо ниво. Всеки един от тях е по-нататъшна стъпка в методическите търсения, целящи достигане на максимални паметови и комуникативни резултати по нетравмиращ и приятен начин.

Крайъгълен камък в еволюцията на сугестопедичния учебник е концепцията за художественото изграждане на цялостния учебен процес и синтеза на изкуствата с учебното съдържание. Изключително голяма заслуга за това има проф. д-р Е. Гатева, която експериментално разработва и практически въвежда в учебния процес специфичното сугестопедично изкуство, базирано на красотата на класическото изкуство. Първият учебник, съобразен с тези нови теоретични виждания е учебникът по италиански език (Гатева, Лозанов 74,78), който служи и като ръководство за написването на следващите сугестопедични учебници за чуждоезиково обучение.

В резултат на задълбочената научна работа и на творческия ентусиазъм на проф. д-р Г. Лозанов и целия му екип, през годините на активно съществуване на Научноизследователския институт по сугестология, се създават още десетки експериментални сугестопедични учебници. Някои от тях не са загубили своята актуалност и се използват в обучението и днес. Това са учебниците по италиански, испански, английски, френски, немски език.

Следват тежки години на мълчание. Идеята за хуманно обучение, разкриващо потенциала за ускорено учене и хармонично развитие на свободни личности, родена и разгърната от един велик българин, е поставена в преднамерена изолация и то тъкмо в родината ѝ.

До онази щастлива за всички нас 2006 г., когато, заедно с проф. д-р Георги Лозанов и Ванина Бодурова, в България се завръща сугестопедията. До голяма степен това става реалност благодарение на безусловната вяра и неизчерпаемата сила на г-жа Бодурова, с които тя се отдава на мисията да възроди, популяризира и продължи делото, започнато от д-р Лозанов на родна земя. Една от първите задачи, с която двамата се заемат веднага след завръщането си, е обучаването и подготовката на преподаватели, с помощта на които методът да може да бъде прилаган на практика. Резултатите от усилената им работа не закъсняват. Постепенно все повече хора в България научават за този хуманен, високо резултатен метод на обучение и го избират за себе си или за децата си. Паралелно с нарастването на интереса към сугестопедията, се разширява и кръгът на квалифицирани преподаватели, както и спектърът от предлагани учебни дисциплини. За някои от тях съхранените от института учебници и нагледни материали се оказват недостатъчни, за други те са загубили своята актуалност във времето, а за трети изобщо не са били разработвани. Така възниква необходимостта от създаването на съвременно поколение сугестопедични учебници и дидактични материали. Конкретно за нуждите на чуждоезиковото обучение, първите езици, за които се пишат съвсем нови учебници, са български, шведски, гръцки и украински. Наследените от института учебници по руски език пък, поради спецификата на времето, в което са били създадени, се нуждаят от цялостно обновяване.

Тук се появяваме и ние, за да споделим скромния си опит и най-вече, някои важни според нас изводи от процеса на създаването на новите учебниците по български, руски, гръцки и шведски език. Надяваме се тези наши наблюдения да са от полза за всички, на които предстои да напишат следващите, още по-добри и по-ефективни сугестопедични учебници. Тъй като за всяка една от нас сътворяването на учебника се превърна в дълбоко лично преживяване, неизбежна е емоционалността, с която ще представим рожбите си. Но тази емоция не би ни попречила да се вслушаме внимателно във всички градивни критики, предложения, насоки и препоръки. Предвид липсата на друг коректив, освен емпиричните ни наблюдения върху реакциите и резултатите на курсистите ни, за нас обратната връзка от всички наши колеги би била наистина изключително ценна.

„Тя-от България, той-океан”
Сугестопедичен учебник по български език за чужденци
Ванина Бодурова

Заглавието на учебника бе вдъхновено от един стих на Георги Господинов – „Урок по арабски”, с който ме запозна Ина Петкова, преподавател по английски език.

Текстът се роди в продължение на няколко месеца през 2013 г., след като Виктор Кирков ме попита дали можем да създадем учебник по български за бежанци. Към онзи момент с това предизвикателство не се залавяше никой от младите преподаватели. Може би заради отговорността да пишеш и преподаваш своя език и култура на хора от други страни.

През годините, преживени с д-р Лозанов, аз бях свидетел на неговото голямо желание да се създаде такъв учебник, който да отговаря на всички изисквания, които сугестопедията поставя. Той щеше да бъде пътеводител към българската душа.

Паралелно с тази емоционална причина за изпълнение на желанието на д-р Лозанов, макар и след неговата кончина, към мотивацията да се заема с тази задача, се прибави и нещо друго, отново лично. Самата аз бях живяла в друга страна дълго време, бях наблюдавала живота на имигрантите, емигрантите и бежанците от различни страни, бях преживявала отношението към страната, която ги подслоняваше и отношението на самата държава към тях. Чисто човешки знаех, че никой не напуска родината си, ако някоя сериозна причина не би го накарала да стори това.

Сугестопедичната система, която цели разкриването на резервен комплекс у учещите нов език, включва тази психотерапевтична и културологична страна по един деликатен начин. За мен беше важно, че групата, която щеше да преживява историята и с това да усвоява българския език, бяха хора с повишено ниво на внушаемост, с много по-изострена чувствителност, предвид трудните и неестествени условия, в които се намираха. Ето защо едно от основните изисквания „отклоняване на вниманието от болното място”, беше водещо при създаване на текста, подбора на песните и картините, включването на оригиналните стихове до създаване на една цялост, в която главните герои Вяра Иванова и Джордан Хабиби разгръщаха не само характера си, но и едни по-различни взаимоотношения на уважение и разбирателство, нежност и закачливост, присъщи на всички хора, без значение към каква култура принадлежат.

Това, което отличава този тип текст от всички останали, създадени до този момент, е по-засилената романтична и мечтателна страна в представяне на историята. За д-р Лозанов беше важно да има и загадка, за да се поддържа жив интереса на хората, изучаващи езика. Леката загадъчност е по-скоро представена в обобщаващите текстове, в които се преплитат идеята за относителността на времето и пространството.

Към момента на създаване на тази статия учебникът все още се експериментира и вече е направена първата редакция на една от главите (трета) с цел по-леко въвеждане на граматически стойности.

Учебникът е разделен на Въведение и 7 глави, с които се покриват основни теми от ежедневието, културата, народопсихологията и се отправя един по-задълбочен поглед към вътрешните мотиви на героите, предприели пътуване към България, но в действителност, провокирани да разберат по-добре себе си.

Подчинен е на седемте закона на сугестопедията. След създаването на текста бяха помолени лица от различни националности, пол и възраст да споделят впечатления, свързани с историята и емоционалното й въздействие. Като следваща стъпка специалисти по български език като чужд се включиха с обсъждане и извеждане на граматиката и лексиката от историята. Бих искала да благодаря на всички мои колеги за ентусиазма, с който посрещнаха учебника и преди всичко на Оля Сорока, която беше с мен като консултант и специалист по български език като чужд.

Предмет на бъдеща статия ще бъде съобщаването на резултатите от сугестопедична гледна точка.

„Веднъж в Петербург“
Сугестопедичен учебник по руски език
Олга Сорока

Продължаваме с представянето на двата учебника по руски език, тъй като в началото на това съвсем ново за всички нас и същевременно много интересно пътешествие, ние със Светлана се чувствахме сравнително най-спокойни. Това беше така, защото разполагахме с един голям подарък – наследените от института сугестопедични учебници по руски език. Това са «Русский язык для второй степени. Экспериментальный учебник», 1983 на Раиса Врачева; «Учебник по руски език за сугестопедично обучение. Втора част, втора степен. Експериментален учебник», 1984 на проф. д-р Евелина Гатева; музикалната пиеса за сугестопедично обучение по руски език (по К. Чуковски) «Доктор Айболит», 1984 на Раиса Врачева; «Сугестопедичен учебник по руски език», 1988 на Любов Кожухарова; „Експериментален учебник по руски език за немскоговорящи“, 1991 и др. Макар че, по ред причини, не можехме да ги ползваме в оригиналния им вид, те ни послужиха за отправна точка, за основа, на която да стъпим. Възползвахме се от идеите, прочитащи се в наследените учебници, осъзнахме недостатъците им и разбрахме, че в основата на нашите сценарии трябва да заложим вечните ценности, които няма да остареят и винаги ще бъдат актуални. Именно затова се обърнахме към авторитета на великите писатели, поети и певци на руската литература.

Освен първия, получихме и друг невероятен подарък – прекрасния ни обучител и вдъхновител Ванина Бодурова, която ни насочваше и подкрепяше по пътя на създаването на нашите учебници. Позволете ми тук да вмъкна едно любопитно наблюдение. Случайно или не, Светлана, Христина и аз попаднахме в една и съща група на обучение при Ванина, която скоро преди това бе започнала работа по своя учебник. Случайно или не, с малко разминаване във времето, ние трите също започнахме да пишем своите учебници. Така помежду ни се създаде една особена духовна атмосфера на доверие, съпричастност и почти телепатично общуване, което, изненадващо и за самите нас, в последствие пролича в създадените текстове. Без да сме обсъждали конкретните си идеи за сюжета и образите в нашите сценарии по време на създаването им, случайно или не, имената на главните герои в четирите учебника са Вяра, Надежда, Любов, София, а подчертано романтичните сюжетни линии и лиричният стил осезаемо се отличават от тези в старите учебници.

Специално аз съм три пъти късметлийка, защото получих и трети подарък лично от Ванина, която ми позволи, в един много труден за мен момент, да наблюдавам и дори да участвам в създаването на учебника по български език за чужденци, който за мен е една голяма споделена любов. Така, здраво стъпила на наследената почва, след като бях прочела и последната страничка на последния стар учебник, но вдъхновена от зараждащия се нов стил, преобърнах представата си за написването на учебник по чужд език.

Какви бяха моите лични стъпки? Трудни, но с любов, бавни, но с вяра, малки, но с надежда.

Започнах, водена от принципа за частта в цялото и цялото в частта. Опитвах се да се съсредоточа върху граматиката, която е подводният камък в този иначе разбираем по отношение на лексиката и близък за българите език. Особено предизвикателство за мен беше ясното представяне на падежната система. Обърнах специално внимание на падежите, като първоначално ги одухотворих, наричайки ги “господа Падежите”. По-късно се роди и идеята за асоциирането им с цветове на дъгата. Започнах да представям всеки падеж в определен цвят и да спазвам този принцип навсякъде – в таблата, разработките, игрите и песните. Това се превърна в добър и бърз слаб сигнал за иначе отчасти затрудняващото курсистите осмисляне на значението на съответния падеж и намирането на неговото окончание.

Самият сценарий продължава да се експериментира, да се усъвършенства, но непроменени остават неговите герои господин Кузнецов (Ковачев), изкуствоведът, който „кове“, твори и създава красота в този свят и госпожа Божидарова – сугестопедагог, която идва в неговия живот като божи дар, и разбира се, един вдъхновяващ, красив град, истинско произведение на изкуството – Петербург.

Интересно е да работиш със сценария, защото твориш, четеш, преосмисляш, пишеш, наместваш граматиката, превеждаш, в същото време разработваш игри, рисуваш и измисляш табла, пишеш текстове, а често и музика на дидактични песни, и откриваш много ново и в себе си и за себе си. Може дори да се каже, че за една година се превръщаш в институт, в който си и директор и чистач. Специални благодарности на хората, които любезно са се съгласили да работят за „института“, да изразят мнението си и да дадат редица полезни съвети и препоръки. Това са проф. Е. Иванова от Санкт-Петербургския университет и доц. Илка Бирова от Софийския университет.

И ето сценарият е готов, а когато той е готов идват актьорите. Удоволствието от работещия сценарий се появява в последния ден на първия курс… Така беше при мен.

„Прозорец към Русия – истинска приказка“
Сугестопедичен учебник по руски език
Светлана Стойчева

С моята прекрасна колега, приятелка и съратничка Олга Сорока се запознахме „случайно“ в София, преди повече от 3 години. Първите думи на Оля бяха: “Ето кой ще ми помогне да напиша учебник по руски език“.

Втората ни среща беше около година по-късно, тук в Сливен, на обучение при нашата всеотдайна учителка и вдъхновителка г-жа Ванина Бодурова, която преследвах под дърво и камък повече от година, но ей Богу, заслужаваше си! Благодаря, Ванина!

Но да се върнем на темата за създаването на новото поколение сугестопедични учебници. Много хора са ни питали дали ще пишем общ учебник с Оля. Вероятността да бъдем новите Илф и Петров не е изключена, но ние някак негласно се договорихме да създадем различни учебници – нека има! Многообразието е предимство, богатство и необходимост. Непрекъснато обменяме идеи, информация, помагаме си, редактираме се една друга, разменяме дидактичен материал!

Оля вече спомена за някои погрешни схващания относно изучаването на родствени езици. Аз бих желала да споделя моите лични предизвикателства, свързани с отношението конкретно към руския език, а оттам и с преподаването му. Поради редица общоизвестни политически факти и събития, през последните 25 години руският език се асоциира от повечето хора с политиката и пропагандата. Споменавам този факт, тъй като именно той ме провокира и стимулира да се опитам да преподавам руски език по начин, който да предизвиква едни по-различни асоциации у хората. Много бих желала поне нашите курсисти да свързват езика с имената на Пушкин, Чайковски, Петър Първи, с изкуството, литературата, културата, аристократизма, а не с всичко онова, което точно днес се въздържам да назова конкретно.

От тук дойде и следващото предизвикателство – как да бъде поднесена граматиката, лексиката, как да построя сюжета така, че фокусът да бъде изместен от реалността и негативните събития, но в същото време да удовлетворява съвременните, реалните потребности на курсистите?

Разбира се, и аз се обърнах към Вечните. Почерпих идеи от любимия ми автор – М. Булгаков и романа му „Майстора и Маргарита“, който сам по себе си е един класически образец на многоплановост.

В моя учебник действието се развива на границата, на ръба на реалното и нереалното, на съня и действителността, на възможното и невъзможното. Най-предизвикателното и най-приятното бе и продължава да бъде откриването на баланса. Бих казала, че за мен писането на учебник се превърна в един „танц върху перка на акула“, както е казал гръцкият поет Никос Кавадиас, за когото научих от нашата прекрасна колега и приятелка Христина Щерева.

„Любовта пътува“
Сугестопедичен учебник по новогръцки език
Христина Щерева

Учебникът по новогръцки език тръгва от малко по-неблагоприятна стартова позиция. От една страна, той не разполага с никакво наследство. Учебниците, завещани от института, както вече стана дума, са безспорно богатство, което можем да ползваме в готов вид, или най-малко, като стабилна основа за надграждане. За съжаление, в Института по сугестология не са били разработвани никакви помагала по гръцки език. Друга сериозна предпоставка за създаването на наистина качествен сугестопедичен учебник, са задълбочените познания и богатият опит на автора като преподавател-сугестопед, какъвто е случаят с учебника по български език за чужденци на Ванина Бодурова. Аз обаче нямаше как да придобия преподавателски опит, без да разполагам с учебни помагала, а когато се изправях пред предизвикателството да създам учебник, теоретичните ми познания бяха твърде ограничени. Осъзнавах, че отговорността е огромна и, че имам нужда от много сериозна предварителна подготовка. Тя протече в няколко направления.

На първо място, както останалите колеги, така и аз, се заех да се запозная подробно със сугестопедичната теория и в частност, с принципите и изискванията за писане на учебник. Това включваше от една страна изучаването на сугестопедичните ръководства, написани от проф. д-р Г. Лозанов и проф. д-р Е. Гатева, а от друга, анализирането на структурата, сюжета, граматиката, картините и графичното оформление на някои от наследените учебници по други езици.

Още една тема, която всички се съгласихме, че не можем да пренебрегнем, ако желаем учебниците да са адекватни на съвремието ни, беше тази за единните европейски критерии за познания по езиците. Всяка от нас се запозна с общата европейска референтна рамка, както и с конкретните изисквания на официалните институции, издаващи сертификати за степен на владеене на езиците, с които работехме.

Отделно от това, в стремежа си да вплетем ненатрапчиво, но и максимално изчерпателно различните граматични категории, всички ние разгледахме детайлно доста методики за преподаване на съответните езици.

Лично за мен, една от големите трудности беше правилният подбор на високочестотна лексика, на базата на каквато, според сугестопедичните изисквания, е необходимо да бъде изграден учебникът. След упорито търсене, открих няколко надеждни корпусни лингвистични изследвания за честотността на употребата на лексикални и граматични единици в съвременния гръцки език, които, освен че реално използвах в учебника си, се оказаха доста обогатяващо познанията ми четиво.

Друга област, в която усещах недостиг на знания и опит, беше писането на сценарий. Запознах се с различни публикации и книги по темата. Консултирах се с български сценаристи и режисьори. Прочетох няколко автентични гръцки сценарии. Освен, че ме ориентираха в графичното оформяне на този вид художествен текст, те ми послужиха и като база за съставяне на фразеологичен микрокорпус, който по-късно също се опитах да включа в учебника.

Колкото повече се подготвях, толкова повече се страхувах от предизвикателството да създам сама учебник, както и всички придружаващи го дидактични материали. Съответно, постоянно намирах поводи да отлагам.

Паралелно с теоретичната подготовка реших, че имам нужда да разбера какво се случва на практика. И тук Оля и Светлана бяха крачка пред мен, тъй като вече бяха преживели сугестопедични езикови курсове. Записах се на курс по испански език при Валентина Йоргакиева. Това ми даде възможност да видя цялостната организация на сугестопедичния учебен процес в действие. По-ценното, което ми се случи обаче беше, че Валя успя да измести академичния ми до този момент фокус. Увлече ме в едно преживяване, което ми върна първоначалното вдъхновение, изпитано по време на обучението ни при Ванина Бодурова. Нещо повече. Изпаднах в състояние на влюбеност, а то доведе до взривообразно отключване на личните ми творчески резерви. Така се появи първата версия на учебника по гръцки език.

Още в нея една от второплановите сюжетни линии се основаваше на опозицията любов-страх, която, освен че обуслови пътя на създаването на учебника, както току що разказах, е показателна за светоусещането на древните гърци (корените „фил“ и „фоб“ са широко използвани и до днес, напр. философ, ксенофоб и т.н.). Спирам се специално на този скрит сюжет по две причини. Първо, тъй като антонимната двойка любов-страх, в съчетание с определени фрази и ситуации в текста, според мен успешно демонстрира приложението на още едно сугестопедично изискване към дидактичните материали – изискването за вплитане на скрити сигнали, което е и темата на настоящата конференция. Второ и по-важно, защото вярвам, че осъзнаването именно на тази опозиция би допринесло за по-нататъшното ни хармонично развитие като общност.

Затова и тази сюжетна линия продължава да присъства до настоящата, седма версия на учебника. Тук е мястото да споделя, че макар вече да се провеждат обучения по учебниците, които днес представяме, все още не бихме се ангажирали да ги обявим за окончателно завършени. Всички ние продължаваме да редактираме, обогатяваме и усъвършенстваме текстовете си. В това няма нищо необичайно. Когато стремежът е постигането на максимално ефективен, красив и отговарящ на сугестопедичните принципи учебник, процесът по създаването му е продължителен и сложен. Така е, защото сугестопедичният учебник не е нито само учебно помагало, нито изцяло автономен художествен текст, нито дори прост синтез между двете. Сугестопедичният учебник е пътуване. В съгласие с принципа за динамична, структурирана и йерархична глобалност, той се изгражда от множество преливащи и отразяващи се една в друга глобалности, които пък се разпознават в отделните им части. Пътуването неслучайно присъства в сюжета на всички учебници. То ни помага лесно да се пренесем в страните, с чиито език и култура предстои да се запознаем. Нещо повече – пътуването, като символ на преминаване от статично към динамично състояние, на търсене на познанието и на еволюция на съзнанието, благоприятства изграждането на многопланов сюжет, предоставящ възможност за творческа интерпретация и досътворяване от страна на обучаващите се. В учебника по гръцки език сюжетът също гравитира около идеята за пътуването, като основните алюзии са с образа на Одисей и с Итака като символ на оцелостеното пътуване и завръщането към себе си.

Освен с многоплановостта, по отношение на сюжета и съдържанието, авторът на сугестопедичен учебник трябва да се съобрази с още много изисквания, като това за олекотена фабула, за наличие на елементи, запознаващи с културата и психологията на дадения народ, за баланс в изграждането на мъжките и женските образи, за равностойно представяне на разговорната и художествената, на диалогичната и монологичната реч и т.н. Паралелно с всичко това, авторът има да се погрижи и за най-подходящото представяне на лексиката, осигуряваща оптимална комуникативна свобода на обучаващите се, както и за структуриране на граматиката по начин, който изключва риск от провокиране на дидактогения. Ще спра дотук, макар да има още много изисквания, които наистина те заставят да се превърнеш в човек-институт, както Оля красноречиво се изрази. И все пак, няма да е коректно да твърдя, че съм съвсем сама в цялото това огромно предизвикателство. Помагат ми курсистите, със своите реакции към предлаганите им материали. Помага ми един цял неформален колектив от отзивчиви колеги и приятели с ценни идеи, съвети и обсъждания. Тук не мога да не спомена и името на Янис Сингелос, преподавател по гръцки език за чужденци в Института за балкански изследвания в Солун, който търпеливо и безвъзмездно редактира всяка следваща версия на учебника. На всички тях съм дълбоко благодарна. Благодаря и за безусловното доверие и подкрепа на Ванина Бодурова, без които нямаше да повярвам, че мога.

„Един нов свят”
Сугестопедичен учебник по шведски език
Павлина Николова

За написването на сугестопедичен учебник по шведски език в една далечна страна като България са нужни може би също низ от случайности, стечения на обстоятелствата и много ентусиазъм.

Аз, за съжаление, по времето на писане на учебника не познавах останалите колеги, които са имали подобни търсения и предизвикателства.

Представях си, че ще започна да пиша учебник след като съм се подготвила много добре, изминала съм достатъчно дълъг път на обмисляне на идеи и прехвърляне на подготвителен материал. Но в един хубав летен ден ми позвъни едно момиче с огнено име. То отчаяно търсеше учител по шведски и искаше да започна да учи веднага. След като бях преминала обучението за преподаватели по метода на сугестопедията, вече не знаех как да преподавам език, освен по този метод, но учебник нямаше. Обадих се на Ванина Бодурова, която води моето обучение. Очаквах тя да ме успокои някак си или да ми предложи среден вариант, но Ванина просто ми каза: „А защо не напишете учебник успоредно с курса? Това е една прекрасна възможност.” Аз се стъписах. В главата ми това беше немислимо, невъзможно на този етап, огромно и необятно. Все пак го приех. Липсата на време беше най-големият подарък. Имах късмета да остана сама през този период, разтворена във времето, във всяка една секунда от него. Тогава събираш всичко, което си, целия океан, който си и както си мислиш, че не знаеш да плуваш, просто започваш да плуваш. Ванина ми даде началния тласък, като ме посъветва водещото да е историята. Това наистина ме спаси от дълги търсения. В нормални условия не бих си го позволила, познавайки аналитичния ми ум и пристрастията ми към детайла. Успоредно с това всичко останало си идваше от само себе си. Заедно с написването на всеки ред мислех и за граматиката. Сравнявах как тя е подавана в различните етапи в английския и немския учебник, тъй като шведският е от същата езикова група. В последствие разбрах, че съм подходила с граматиката в ритъма на тези учебници. Дадох си една седмица, за да започна да пиша, преди да започне курсът. След това създавах глава по глава седмица за седмица. Всичко се случваше някак светкавично. Идеите, които ме осеняваха, стиховете, които се вплетоха в историята идваха в точното време и на точното място. Това щеше да ми отнеме месеци наред търсене, ако не бях в този „поток”. Пишех често на музиката от концертните сеанси, които отговаряха за съответната глава. Слушах ги не като фон, а като на концерт.

Стартът се оказа лек и бърз и поради още една причина. Бях вдъхновена от учебника по български език, създаден от Ванина Бодурова, за което благодаря сърдечно. Понесох се в романтичната ѝ линия и беше лесно да създам своя героиня, която като че ли познавах отдавна – Лусия, едно момиче родено от любовта на италиански готвач и шведска художничка. В търсенето на своята идентичност и като носителка на две култури, героинята започва да опознава една друга страна от себе си – нещо, което винаги е носела, но открива сега. Съвсем внимателно и леко, понякога почти незабележимо съм се опитала да внеса понятията, ключови за скандинавската култура, в частност на шведската – въпросът за самотата, отношението към светлината, привързаността към природата. От Ванина научих, че е важно сюжетът да не звучи злободневно, в него да няма оценки и етикети. Представих си, че историята се развива сега, но същевременно би могла да бъде актуална по всяко друго време. Единствено споменаването на някои предмети от света на техниката, което според мен е важно като лексика, може да ориентира читателя.

В една от първите глави бабата на главната героиня поставя загадка чрез един от сонетите на Шекспир. Щом Лусия разбере загадката, ще може да открие какво отключва ключът, който 96-годишната и баба ѝ поднася. Загадъчното може да даде заряд за себеопознаване, така че героят в личността да се събуди и да тръгне да пътешества, за да открие нови светове.

Тази стихийност на писане на учебник може би създава впечатление за нещо несериозно, без основа. За мен това бе едно завихряне, където познанието за структурата на езика, личният ми жизнен път, любовта ми към шведския език, моето лично преживяване и разбиране на тази култура, бяха в неделимо единство. Имах чувството, че създавах учебника, движейки се според законите на сугестопедията. Имаше разкриване на резервите, имаше катарзис, имаше радост, лекота и добро разпределение на силите.

Докато пишех учебника се заблуждавах, че това, което би ми отнело година или повече труд, ще го приключа за няколко седмици. Но се оказа, че след това започна моето пътешествие. Обърнах се към литературата за творческо писане, сравнявах как е подавана граматиката в немския и английския учебник. Отидох до Швеция по стъпките на Лусия, срещах се с мои стари приятели и колеги. От разговорите с тях вплетох още някои образи. Бях там точно когато шведите празнуваха Лусия, така че моята героиня сякаш стана реална.

В сугестопедичния учебник има нещо амбивалентно. Той е сценарий или история, но не точно. Той е учебник, но не точно. Водех се от думите на проф. Лозанов за сюжетната линия, която трябва да върви леко и ефирно, образите да са схематични, да няма резки обрати в действието или ако има такива, те да се случват отвъд словесното пространство.

Бих искала да благодаря за безвъзмездната помощ на д-р на историческите науки Йенни Йоман, на Маргарета Фагерстрьом и Катрин Леп, които редактираха учебника и ме подкрепиха.

Има нещо очарователно, и същевременно тъжно в този самотен процес на създаване на сугестопедични учебници. Трябва да приемем каквото ни предлага времето, в което живеем и да се възползваме от потенциала, скрит във видимо невъзможните неща.

Заключение

В заключение, нека опитаме още веднъж да изведем най-съществените изводи от работата ни по учебниците, от наблюденията ни по време на провежданите по тях обучения, от впечатленията, реакциите и резултатите на курсистите.

  1. След годините на пълна безжизненост, последвали колосалната работа, извършена в Института по сугестология, днес вече можем да говорим за зараждането на нов период в развитието на сугестопедичните учебници в България.
  2. Новото поколение учебници изцяло следва теоретичните принципи, изисквания и препоръки, завещани от проф. д-р Г. Лозанов и проф. д-р Е. Гатева. В същото време, в тях са вплетени много повече символи и общочовешки послания, а стилът им се отличава с чувствително по-наситен образно-емоционален заряд, което според скромните ни практически наблюдения, се приема позитивно и се отразява благотворно на обучаващите се. Дали този нов облик на учебниците е резултат на субективното проявление на вътрешния свят на всеки един от авторите, или е отражение на една по-глобална потребност на съвременния човек от удовлетворяване на емоционални и духовни дефицити, все още ни е трудно да установим. Допускаме обаче, че съзнателно или не, той е повлиян от първия нов сугестопедичен учебник в България, учебника по български език за чужденци на Ванина Бодурова. Не по-малко е влиянието върху авторите и на самата й личност. От друга страна, неоспоримо е, че без нейното посвещаване на идеята сугестопедията да се възроди в България, учебниците, които днес представяме, просто нямаше да съществуват. По тези причини, смятаме, че имаме основание да предложим от сега нататък в научната литература по сугестопедия да се говори за учебници, създадени до и такива, създадени след Ванина Бодурова.
  3. Сугестопедичният учебник е резултат от сложен и дълъг процес, който е едновременно научен и творчески. В него еднакво значими са както задълбочените теоретични познания и аналитичният подход, така и любовта и вдъхновението.
  4. Създаването на сугестопедичен учебник, заедно с всички съпътстващи го дидактични материали е изключително тежка задача за сам човек. За съжаление, в момента не разполагаме с научна база, аналогична на Института по сугестология. Смятаме обаче, че е напълно възможно да създаваме алтернативни, макар и неформални средища, в които екипи от колеги и съмишленици да обменят идеи и опит, а изследователската, творческата и контролната работа да бъде разпределяна съобразно личния потенциал на всеки от нас. Така бихме имали много по-големи шансове да продължим по един достоен начин великото дело на проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева. Нека да не забравяме, че дори и те не са работили сами, а с цял екип от сътрудници. Вярваме, че това е възможно, защото тук, в тази зала има много хора, които със сигурност няма да се откажат от каузата сугестопедията да продължи не само да съществува, но и да се развива в България.